Той е със зеления си костюм от „Тийн Лийг Файтър“. Това му е любимото нещо. Ако можеше да избира какво да облича всеки ден, щеше да е това. Защото тогава ще може напълно законно да излезе и да се бори с престъпленията. Не съм му сложила маската.
Навеждам се и целувам клепачите му. Дългите мигли лежат леко под тях. Притискам устни към челото, дълго.
Галя лицето му, изумявам се, както винаги, колко мека е кожата му. Галя и другата бузка. Моето бебче. Моето красиво, красиво бебче.
Сядам на стола, хващам ръката му отново. Той държеше ръката ми почти всеки ден - докато пресичахме улицата, докато вървяхме по крайбрежната, докато се разхождахме в парка. Понякога и докато гледахме телевизия и той се плашеше от нещо - посягаше да ме хване, защото казваше, че не иска да се плаша. Вдигам ръката му към бузата си.
Знаеш ли, Лио, осъзнах нещо. Ти винаги си се тревожил за мен, нали? Е, осъзнах, че може би си още тук, защото се тревожиш за мен. Аз ще съм добре. Искам да знаеш това. Помни го, винаги. Има толкова много хора, които ще се грижат за мен. Баба, дядо, леля Корди, леля Мер, татко, Ейми, Труди и дори другият ти татко. Много ще ми липсваш, много, но искам да спреш да се бориш, ако те боли. Обичам те толкова много, не искам да те боли.
Държа ръката му и слагам глава на гърдите му, все още усещам топлината му, ръката му до бузата си.
Обичам те и можеш да тръгнеш. Ще се видим отново, затова няма да се сбогуваме. Нали? Ще се видим отново. Ще ти кажа само лека нощ. Лека нощ, Лио, обич моя. Лека нощ, мое красиво момче. Лека нощ, красавецо.
Ритъмът на машината се променя. Писукането се забавя.
Затварям очи. Иска ми се да можех да заспя. Иска ми се да можех да заспя с него и да го чуя отново как ми говори. Да ме прегръща, да върти очи и да ме пита дали пак ще плача.
Обичам те - казвам му.
Машината писука все по-бавно. Все по-бавно. По-бавно. По-бавно. И тогава... биииииииииииииииппппппппппп. Безкрайно.
Край.
Ръката му е вече студена, когато ставам. Лицето ми е студено. Всичко е студено.
Лека нощ, мое красиво момче - шепна му. - Лека нощ, красавецо.
58
Мередит е тази, която ми се обажда.
Тя ми казва внимателно и тихо.
Пита ме дали съм добре, дали искам да дойде и да бъде с
мен.
Обяснява ми, че Мал е бил упоен от лекарите и спи в хотелската си стая.
Тя не знае кога ще се приберат.
Не говори за погребение.
Пожелава ми лека нощ; благославя ме.
Затваря.
И аз осъзнавам колко тих внезапно става светът.
59
Седя до плажа.
Обградена съм от безкрайните звезди, които никнат по нощното небе, потъвам в шума на океана.
Гледам как слънцето изгрява.
Слушам как светът оживява: чайките се носят над вълните, търсят закуска; дисциплинирани бегачи следват рутината си; сънени хора с кучета изпълняват дълга си; празнувалите цяла нощ се прибират у дома.
У дома.
Аз нямам вече дом. Не и когато той не е там.
ШЕСТА ЧАСТ
60.
Държим се един за друг, докато се подхлъзваме по стръмния каменист бряг.
Морето е пред нас. Шуми и кипи, втурва се към нас и се отдръпва. Изритахме обувките, свалихме си чорапите и стоим един до друг, краката ни са студени, чакат морето да ги погълне, гледаме кой ще издържи най-дълго, преди да избяга.
Морето се отдръпва, аз и той стоим твърдо, треперим от студ, краката ни треперят от очакване, чакаме вълната да ни залее. И тогава тя се втурва към нас. Вълнението се издига в нас, когато вълната идва, а после аз пищя и изтичвам назад, аз съм тази, която се таиш. Аз съм страхливката. Той не помръдва, позволява на морето да идва, да идва, докато краката му не са покрити от сивкавата пяна. Той изкривява лице заради студа и пищи от удоволствие, но не помръдва.
Обръща се към мен, да види къде съм, когато трябва да съм до него.
Смея се и той се смее, детският му смях бълбука и извира от него.
Това е любимата ни игра. Винаги аз бягам първа. Той винаги устоява. Най-смелото момче на света.
Някой ме наблюдава.
Знам, че всички ме наблюдават, чудят се как съм, как се справям, дали ще се срина, дали най-сетне ще им позволя да ме утешат, но тези очи са различни, те ме изучават. Те не са загрижени, не са любопитни. Опитват се да ме разчетат, да видят какво мисля и какво чувствам; опитват се да проникнат в скритите кътчета на ума ми.