Първия път, когато го видях гол, годишнината, която току- що „отпразнувахме“, направо замръзнах. Тялото му беше като
изваяно от най-съвършения блок черен махагон; всяка линия .по него беше гладка и съвършена. Тогава изгубих кураж и започнах да оглеждам стаята за дрехите, които вече бях свалила, и реших да не събличам нищо друго. Не можех, просто не можех. Не и когато изглеждаше така, като статуя на Микеланджело, а аз бях съвсем обикновена и, до този момент, напълно доволна от себе си. Той бе хванал китката ми и нежно, но категорично, сложи дланта ми на гърдите си и я задържа там. Веднага усетих ритъма на сърцето му: силен, стабилен и бърз. Невероятно бърз.
Само ти можеш да накараш сърцето ми да бие така бързо - каза той. - Разбираш ли сега защо те обичам? - В тъмните му очи, в плавния глас, имаше искреност. Проста, чиста искреност. Усмихнах се, той също се усмихна и дълбокото чувство, което се разля в мен, ми каза, че ще се влюбя в него. Тогава не бях, не и както той в мен, но щеше да се случи. Абсолютно сигурно.
Доста късно идвате - казва Мелиса на Кийт. Не е нужно да я поглеждам, за да знам, че вероятно върти кичур от косата си на пръста, пъчи гърди и го гледа изпод мигли.
Да - отвръща Кийт. - Не забелязах колко е часът.
Не е нужно да се тревожа заради жените, които флиртуват със съпруга ми, дори да бях от ревнивите. Той вижда вниманието им - все пак е мъж, - но не се интересува. По времето след армията, когато управляваше бар, той спеше с всяка жена, която погледнеше към него, и не се срамуваше от това. Беше като пристрастен към захар, който е пуснат в свят, изпълнен с торти, и не се опитва да се овладее. Опитваше, поглъщаше, угаждаше си - в общи линии преяждаше, - с всичко, което се изпречеше на пътя му, затова, когато излязохме на първата си среща, вече бе решил, че иска стабилна, питателна домашна храна. Беше изгубил вкуса си към захар, към нехранителните сладкиши и бе готов да се установи, да се ожени и да има деца. И макар че аз не бях, той искрено ми каза, че ще почака, докато го настигна.
По време на прекъсванията във връзката ни очаквах той да се върне към старите дни, но не го направи. И затова той никога не флиртуваше с тези жени: беше изгубил апетита си за торти.
От работа ли идвате? - пита го Мелиса.
Да - отвръща той смутено. Не говори за работата си - дори с мен. Знам, че работи в полицията и че понякога носи униформа и
патрулира. Знам също, че по-често не патрулира. Веднъж годишно аз се издокарвам и го придружавам на годишния полицейски бал, който се провежда в Лондон. Но не мога да кажа на никого какъв е точно чинът му, не мога да отговоря на простия въпрос какво прави през деня. Той оставя работата зад гърба си, когато си тръгне оттам. Отказва да внесе бремето на това, което е видял или преживял, в живота ни. (Именно заради тази негова потайност Лио мисли, че е шпионин.)
Мислите ли, че Лио ще иска да стане полицай, когато порасне? - пита Мелиса. - Да прилича на баща си и в това отношение?
Настъпва смутено мълчание, после Кийт казва:
Лио е мой заварен син, знаете това, нали? - пита я той със сериозен и леко загрижен тон. - Може да се държи като мен, но не го е наследил от мен. Не и генетично. - Усещам как ме поглежда. - Нали, Звездичке?
Ако не броим манията му по плейстейшъна и интереса към пръдните и смешките за пръдни, изобщо не прилича на теб - казвам простичко, без да откъсвам поглед от Лио.
Най-много прилича на теб и на баща ти, нали? - казва ми Кийт.
Най-много прилича на баща си — мисля си и отговарям:
Сигурно.
Нова никога не би отишла в армията и не би постъпила в полицията, не виждам и баща й да го направи, затова се съмнявам Лио да стане полицай, защото той не е като мен. - Моят съпруг, стабилен, практичен и романтичен, явно не забелязва, че сестрата Мелиса иска земята да се отвори под краката й и да я погълне.
Всяко раздразнение, което съм чувствала към нея, се превръща в жалост, защото знам какво ще стане: дълга лекция за една от теориите на Кийт относно типа хора, които са готови да служат на страната и обществото, като противоположности на онези, които работят това насила. Чувала съм тази теория няколко пъти, но пък тя е цената, която плащам за живота с мечтата - както и неспособността му да гледа сериал, без да съди героите, защото има силно развито чувство за справедливост, което не може да замълчи дори докато гледа сапунка; това че отрича силната ми вяра в езотеричния свят; и тайничко вярва, че трябва да се грижа за
цялата домакинска работа, защото съм жена. Въпреки че сестрата Мелиса флиртува с мъжа ми пред очите ми, решавам да я спася. Никой не заслужава тази лекция.