Днес беше денят, в който бащата на Малволио се прибираше. Завинаги.
Мама каза, че е работил далече, далече от дома и затова никога не сме го виждали наистина. Майката на Малволио, леля
Мери, има много негови снимки и ги гледа постоянно. Понякога Малволио прилича на баща си, когато много силно се смръщи.
Мама ми каза, че таткото на Малволио ни е виждал и двамата, когато сме били малки бебета и тъкмо сме се родили - дошъл в болницата и ни видял. Има снимка, на която бащата на Малволио го държи и гледа към него, а не към камерата като на всички други снимки. Точно зад него стои мъж с шапка и дрехи като на полицай, който изглежда много сърдит и има големи мустаци, които покриват цялата му горна устна. Когато попитах кой е той, леля Мери започна да плаче, а мама каза, че бил приятел на чичо Виктор. Не разбирам защо това кара леля Мери да плаче, но мисля, че защото не й харесва, че чичо Виктор има приятели, които не са и нейни приятели.
Моята мама каза, че бащата на Малволио ни е виждал преди пет години.
Позволиха ми да облека моята специална рокля за църква. Тя беше червена с бяла яка и копчета чак догоре на гърба. И бях с бели чорапки, които мама все ми казваше да изпъна - не бях виновна аз, че все се смъкваха, - и с любимите ми черни, лъскави обувки. Мама сплете косата ми на четири плитки, както обичам, и ми каза да не я пипам. Чичо Виктор вероятно не харесваше децата да са рошави. Корделия беше само на две, но и тя беше с рокля като моята, само че синя. Седеше на пода до масата, на която сервирахме в предната стая на леля Мери, и си играеше с любимата количка на Малволио. Той нямаше нищо против. Позволи на Корделия да си играе с всичките му играчки, защото каза, че тя била само малко бебе и нямало значение.
- Не бебе! - все казваше Корделия. - Голямо момиче.
Малволио също беше с костюм за църква, който бе тъмносин, и имаше бяла риза и червена вратовръзка, която приличаше на две триъгълничета със събрани връхчета. Той беше хубавец, както каза мама, когато Малволио слезе от горния етаж. Като малък мъж. Леля Мери бе сложила нещо специално на косата му и го бе сресала така, че да прилича на татко си.
Мама, татко и леля Мери също бяха облечени като за църква. И мама направи много, много храна за чичо Виктор. Аз помагах. Сложих стафиди в купата, за да може мама да направи много, много, много кифлички. Сложих и индийско орехче в кейка, за да има вкус като маминия кейк. Каза, че това била нейна-
та малка тайна. Всичката храна беше на голямата маса в предната стая и имаше бяла покривка, която мама беше колосала. Не ни беше позволено да си вземем нищо, дори черешова лимонада, докато не дойде бащата на Малволио.
Бяхме всички в предната стая и чакахме бащата на Малволио. Не знаех колко е часът, но мама и татко все се споглеждаха. Знаех, че се тревожат за него. Може би беше изпуснал автобуса. Понякога, когато колата на татко не работеше добре, той трябваше да се вози с автобуса и се сърдеше, когато го изпускаше, защото така закъсняваше за работа. Малволио седеше до неговата майка и тя все целуваше ръката му, казваше: „Красивото ми момче“ и поглеждаше към прозореца дали идва чичо Виктор.
Аз все поглеждах към сандвичите. Исках един. Мама ги намаза със специален крем за сандвичи. Той ми беше любимият. Бях толкова гладна. Примъкнах се към масата. Можех само да си гризна от един сандвич и да го върна обратно. Мама, татко и леля Мери нямаше да ме видят. Стоях до масата и бавно протегнах ръка към сандвичите. Щях да си хапна много скоро. Устата ми беше пълна със слюнка. Дръпнах един сандвич от чинията. Щях само да си отхапя малко. После щях да го върна. Само една хапка. Облизах устни, когато вдигнах сандвича към устата си.
- НОВА! - извика мама. - Какво правиш?!
Бях така изплашена, че изпуснах сандвича. Очите ми се ококориха, докато гледах към мама. Тя ми се мръщеше. Бях много загазила. Вероятно щяха да ме изпратят у дома и да ме накарат веднага да си легна. Или да стоя в коридора с лице към стената. Татко също ми се мръщеше. Леля Мери ме гледаше, но не ми се мръщеше. Малволио изглеждаше изплашен като мен. Знаех, че съм в голяма беда. Не бях виновна аз, бях гладна.
Входната врата се затвори много шумно. Всички погледнахме натам и се появи чичо Виктор. Той беше много, много висок. По-висок от татко. Но не изглеждаше като на снимките. Беше много по-слаб, слаб като вейка. Така казваше мама за хората, които изглеждаха като него. Висок и слаб като вейка. Имаше много бръчки по лицето и брада. Тя беше тъмна и гъста, около устата му, по бузите и по брадичката. Косата му не беше сресана като на Малволио, а каквато е на Малволио обикновено - рошава.