- Сякаш са го извлачили от някой храст за краката - казваше мама, когато вадеше листата от косата на Малволио.
Чичо Виктор ме погледна, усмихна ми се и ми помаха. Погледна към мама. Погледна към татко. Погледна към Корделия малко по-дълго, защото тя беше нова. После погледна към леля Мери още по-дълго. Най-дълго обаче гледа Малволио. Гледаше го, гледаше го, гледаше го. Татко така гледаше фиша си от лотарията. Казваше, че ако е познал цифрите, ще спечели десет хиляди. Татко първо изглеждаше щастлив, но после изглеждаше щастлив, но не напълно, защото не знаеше дали не е написал грешно цифрите, които мъжът казваше по телевизията. И чичо Виктор гледаше Малволио така: сякаш е щастлив, но още не е сигурен дали трябва да бъде щастлив.
Трябва да се изкъпя - каза чичо Виктор и после се качи горе. Никой не каза нищо, докато чичо Виктор се къпеше горе. Беше тихо много, много дълго време. Когато той слезе отново, беше с други дрехи. Беше с голям дебел син пуловер и черни панталони. Черни панталони като за църква. Не знаех дали чичо Виктор ходи на църква. Косата му беше сресана като на снимките и вече нямаше брада. Приличаше на мъжа от снимките, само че стар и слаб като вейка.
Да пийнем по една бира в кръчмата, Франк? - каза чичо Виктор на баща ми. Не погледна към никой друг, само към баща ми.
Татко погледна мама, после леля Мери. Моят татко никога не ходи в кръчмата. Хората в училище казват, че бащите им ходят по кръчми, и когато попитах мама защо моят татко не ходи, тя каза, че мъжете като татко не ходят по кръчми; не му било там мястото.
— Добре - каза татко. - Но трябва да се отбия до вкъщи да си взема портфейла.
Татко ни каза довиждане, а чичо Виктор - не.
Още щом вратата се затвори след тях, леля Мери започна да плаче, много силно. Тя скочи от дивана и изтича на горния етаж, цялото й лице беше обляно в сълзи.
- Трябва да му дадеш време - каза мама, когато я последва.
— Всичко това е ново за него.
Малволио още седеше на дивана и удряше с крака по него, взираше се в килима. Аз отидох и седнах до него. Започнах да
правя същото с краката си, докато не започнахме да го правим едновременно и вдигахме много шум.
Моят татко не ме харесва - каза Малволио.
Неговият татко не го харесваше. Моят татко никога не бе поглеждал мен, Корделия или Малволио и после да отиде в кръчмата. Моят татко ни харесваше постоянно.
Трябва да му дадеш време - казах на Малволио. - Това е ново за него.
Исках татко да ми бъде най-добрият приятел, когато се прибере - каза Малволио. - Ти си моята най-добра приятелка. Корделия също. Исках и татко да бъде моят най-добър приятел.
Потупах го по рамото. Нали това трябва да правиш, когато някой плаче. Виждала съм го: мама го направи на леля Мери, когато плачеше, и татко го направи на мама, когато тя плачеше. Малволио щеше да се разплаче, затова аз го тупах по рамото.
ЕХА! - извика Корделия.
О, бях в голяма беда. Корделия бе отворила сандвича, който бях изпуснала. И слагаше част от него под колата на Малволио, после минаваше с нея отгоре отново и отново, докато той не залепна хубаво на килима. Тя се опита да изяде малко от него и по лицето й полепнаха оранжеви, зелени и жълти парченца от крема. Имаше дори и по косата.
ЕХА! - извика отново Корделия. Тя размахваше колата с едната си ръка, а с другата стискаше остатъка от сандвича.
О, ще имам големи неприятности - казах на Малволио.
И защото той беше толкова тъжен и защото баща му не го харесваше, не му се разсърдих много, когато започна да се смее.
В къщата, в която Лио го няма, цари някаква много странна тишина. Като рязък порив на много студен въздух, който ти секва дъха в мига, в който пристъпиш прага. После зловещият неестествен студ се просмуква бавно в тялото ти и съзнанието ти, докато вървиш и включваш осветлението, проверяваш пощата, проверяваш телефонния секретар и накрая стигаш в кухнята, където включваш чайника, за да си направиш кафе, но осъзнаваш, че е празен и вероятно ще изгориш къщата, но го слушаш как пращи и се оплаква на поставката си, без да можеш да помръднеш. Не можеш да направиш необходимото, защото се чувстваш безси-
лен. Безсилен и замръзнал. Неспособен да създадеш или предизвикаш някаква промяна.
Когато свистенето на чайника става по-силно, нещо в мен се събужда, аз посягам и го изключвам. Това би било страхотно нали, Лио да се прибере в изгоряла, опушена черупка на къща? Всъщност той вероятно би решил, че е много готино. Сигурно ще ми каже, че съм най-готината майка на света, щом съм му приготвила като подарък изгоряла къща - докато не открие, че всичките му играчки, книги и скъпоценният плейстейшън са изпепелени. Тогава той и Кийт вероятно ще обединят сили, за да ме обвинят в престъпления срещу човечеството.