Выбрать главу

Леля Мер беше уверила, уверила, уверила Мал, че искала да вземе само две, както пишело на шишенцето. Мислела си, че ако ги вземе с малко водка, вместо вода, ще подействат по- бързо. От толкова време не била спала, затова решила да вземе още две, за по-сигурно. И после забравила колко е взела, затова глътнала още едно, за още по-сигурно. И после още едно.

Тогава вече заспала. Разбрала, че е взела твърде много и е изпила прекадено много водка, когато се събудила в болницата и осъзнала, че са решили, че отново се е опитала да се самоубие. И дори тогава не разбрала веднага какво става, защото била още много замаяна от безсънието.

Много добре разбирах защо родителите ми мислят, че това е най-добрият начин. Бях ги чула да си говорят една нощ: Мал и Виктория не биваше да страдат, защото майка им е болна. Не бях осъзнала обаче, че решението е да ни разделят.

Не е честно - казах аз. - Ние трябва да останем заедно. Не е честно да тръгват. Няма да ги видим повече и това не е честно. Не сме направили нищо лошо.

Никой не е направил нищо лошо - каза татко. - Просто това е най-добрият начин.

Отворих уста да възразя, когато Мал се размърда на стола си до мен и притисна длан към ръката ми, за да ме спре. Погледнах го да го попитам защо и го видях, че гледа Виктория. Тя бе свела глава, дългата й къдрава руса коса скриваше лицето й, но не и сълзите, които капеха по махагоновата маса. Тя беше на осем, но изглеждаше по-голяма заради ръста си, маниерите и дълбоко вкоренената тъга.

Мал избута стола си, заобиколи масата и хвана ръката на сестра си.

Хайде, да идем да се поразходим - каза й той. Обикновено го казваше на Корди, когато тя се държеше зле, което е почти през цялото време. Казваше го и на Виктория, когато тя се умъл- чаваше на вечеря. Казваше го и на мен, когато бе направил нещо, което да ме подразни, и искаше пак да бъдем приятели. Но за първи път го казваше, докато изглеждаше така съсипан и изплашен.

Те излязоха за половин час и през това време мама си направи чаша чай, татко си направи чаша кафе, а ние с Корди пихме „Овалтайн“. Корди не спираше да пее рекламната песничка на „Овалтайн“ и макар че бе изключително дразнеща, особено защото тя запълваше местата, които не знае с „да-да-да-да“, никой не я спря.

Виктория отиде да си легне в стаята на Нова - каза Мал, когато седна на мястото си. Звучеше толкова пораснал, че при- мигнах няколко пъти към него. — Тя иска да отиде в Бирмингам. Иска да учи в пансиона. Благодарим ви, чичо Франк и лельо Хоуп,

точно от това имаме нужда. Тя не иска да бъде вече тук, но не иска да й се сърдим заради това.

Никой няма да й се сърди - казах аз точно когато татко каза същото, а мама се усмихна.

Но аз ще остана - каза Мал. - Не мога да оставя мама. Не мога да я оставя.

Тези думи, тонът му, лекото поклащане на главата казаха на всички колко е сериозен и че никой не може да застане между него и майка му.

Разбираме - каза мама.

Да, разбираме - каза татко.

Настъпи тишина, докато всички осъзнавахме какво означава това за нас. Щом Виктория заминеше, тя вече нямаше да бъде чист от нашето семейство. Щом вече нямаше да я виждаме всеки ден, да създаваме спомени и шеги с нея всеки ден, щеше да е трудно да се свържем пак. Щяхме да сме близки по друг начин. Колкото и пъти да ни посещаваше, тя винаги щеше да е израснала някъде другаде. С други хора.

Е - каза Корди след малко, - ако Малволио няма да ходи в пансион, може ли аз да отида на негово място?

По-късно, много по-късно, Мал ми каза;

Ще ми се татко да беше тук.

Бяхме се измъкнали от леглата и седяхме в тъмното на задните стълби, взирахме се в градината и в оградата, която отделяше двора от железопътната линия. (Мама и татко вероятно знаеха, че сме там, те като че ли знаеха всичко за всеки. И сигурно затова бяха така разстроени, че леля Мер е успяла да се добере до хапчета за сън и водка.)

Мал никога не говореше за баща си. По негласно споразумение никой не говореше за чичо Виктор. Сега се изненадах, че Мал не само мисли за баща си - макар да подозирах, че е така, - но и той му липсва.

Така ли?

Ще ми се да беше тук, за да не се налага да правя това сам. Знам, че майка ти и баща ти ще се грижат за мама, но трябваше татко да го прави. И тогава Виктория нямаше да трябва да заминава.