Досега бях прекарала вероятно само десет нощи без Лио. Предимно когато оставаше при братовчедите си близо до Кроули или с моите родители, но иначе животът ми се въртеше около него, а неговият - около мен. Той дори дойде на медения ми месец с Кийт в Испания. Повечето хора - мама, татко, Корди и леля Мер - ме попитаха дали съм сигурна, че не искам да остана сама с новия си съпруг, да си почина. Разбира се, че исках. С Лио. Кийт бе влязъл и в неговия живот, той имаше нужда от ваканция, за да го опознае в друг контекст. Освен това, казах им, каква ще е тази ваканция без Лио? Все едно да си оставя дясната ръка у дома.
Стаята му е организирана бъркотия. Има книги по пода и всеки, който не познава сина ми, би решил, че те са захвърлени там, след като ги е прочел. Но не, той ги е сложил на специални места, за да заблуди крадците. Една книга ще изшумоли, затова ако някой крадец стъпи върху нея, Лио ще се събуди. На друга книга има звънче, за да може, ако крадецът я ритне, тя да свърши същата предупредителна работа. Другите книги и две играчки са сложени така, че да затруднят напредъка на крадеца през стаята. Никога не ни бяха обирали, а и той не познаваше никой, който е бил обиран, просто работата на Кийт го караше да мисли за такива неща. Аз трябваше да запомня модела и когато влизах нощем, докато той спи, ги събирах и ги слагах на точно същите места на сутринта, преди да стане. Не му хрумваше, докато залагаше капаните си нощем, че може да се спъне в тях и да се нарани, ако се събуди да отиде до тоалетната, или пък за да дойде в нашата стая, за да ни каже нещо важно, което му се е присънило.
Лио беше в болницата от три дни, преди да си спомня, че не трябва да влизам в стаята му и да махам капаните. Правех го автоматично, без дори да забелязвам, че леглото му е празно. Сега ги бях оставила на мястото им, за да мога, когато той се събуди, да му кажа, че стаята му е обезопасена и никакви крадци не са влизали, защото капаните са на местата си.
Имаш ли нещо против да си тръгнем?
Беше едва полунощ и танците тъкмо започваха в дискотеката,-но Мал искаше да си тръгнем. Беше дошъл в Оксфорд при мен за уикенда и по някаква причина не бе довел Корди със себе си. Последните два пъти, когато идва - три седмици след като постъпих тук и после да ме вземе за Коледната ваканция, - водеше и сестра ми, защото тя си беше още у дома, както и той, тъй като бе решил да учи в Лондон.
Когато слезе от колата без нея, аз се зачудих дали не е наказана, защото иначе единственият начин да дойде без нея е да се е измъкнал тайно, докато е била на училище. Не му завиждах за момента, когато тя щеше да стовари гнева си върху него.
Гледах го през гъстия цигарен дим, примесен със замайващата миризма на хората, които се забавляваха в дискотеката, и се питах защо не си прекарва добре.
Той хвана ръката ми, преплете пръсти с моите.
Почти не съм говорил с теб - обясни ми. - Искам да говоря с теб.
Добре - отвърнах със свиване на рамене - той имаше право: след като пристигна, отидохме право в столовата за ранна вечеря, а после, още гладни, отидохме в града на пица, а след това в един бар да пийнем с две от моите приятелки. Понечих да отдръпна ръка, за да намеря приятелките си и да им кажа, че си тръгваме, но той не ме пусна. Държеше я, сякаш се страхуваше да не ме изгуби в тълпата. Когато казах, че си тръгваме, на Ребека и Луси, те погледнаха мен и него няколко пъти, а после се ухилиха до уши. Очевидно си помислиха... Но напълно грешаха.
Ще се видим утре - казаха те, подпийнали, докато ние вървяхме през навалицата на дансинга.
Той не пусна ръката ми, докато не затворих вратата на стаята си зад нас. Явно вече реши, че сме в безопасност и няма да изчезна.
Искаш ли да спим на леглото, глава към крака, както правим с Корди, или ще използваш спалния си чувал? - попитах го, докато взимах тениската и долнището на пижамата, за да се преоблека.
Нямам нищо против да спя при теб - каза той. - Ако ти нямаш против?
- Разбира се, че не.
Още щом телата ни се притиснаха в моето тясно единично легло, всичко се промени. Той вече не беше моят най-добър приятел и брат. Не знаех как да го нарека, каква роля да му дам в живота ми, но каквато и да беше тя, вече бе различно.
Миризмата му се беше променила. Миришеше като момчетата, които бях целувала, откакто дойдох в колежа: на топлина, желание и физическа нужда. Миришеше на нещо неназовимо, което внезапно желах. Без да мислим, ние се нагласихме в леглото, леко свитите му крака паснаха идеално зад моите, ръката му ме прегърна през кръста, другата му ръка легна под главата ми. Той се помръдна отново и се притисна към мен, опря брадичка в извивката на врата ми, наболата му брада леко гъделичкаше кожата ми, дъхът му, дълбок и бавен, галеше ухото ми.