Усещах, че и той е заинтригуван, там долу. Бях се чувствала така, когато целувах мъже, но сега беше различно. Беше повече от обичайния порив на двама души, които са близо един до друг. Исках да ме целуне. Исках да ме докосне. И ако го направеше и аз щях. Щях да го направя с него.
Знаех, че съм малко странна и съм една от малкото момичета в университета, които, макар че бяха се целували, още не бяха - как го нарече Ребека? - не бяха „вкусили от женствеността“.
Дори Ребека и Луси не разбираха, че чакам някой специален. Чаках някой, в когото съм влюбена и който ще е влюбен в мен, за да направя това. Те си мислеха, че се плаша от секса, когато всъщност исках да изчакам. Имаш само един първи път и исках да бъде с някой специален. Исках да погледна назад и да знам, че дори физически да не е било идеално, поне е било с правилния човек. Не осъзнавах, докато не се свихме в тясното ми легло, че съм чакала Мал.
Чувах гласове през стените на стаята, смехове, хората тършуваха из общите кухни, каквито имаше на всеки етаж - търсеха храна, за да задоволят среднощния си алкохолен глад. Чуваше се и музика. Момичето в съседната стая беше пуснало силно уредбата си и звукът се просмукваше през тухлите в моята стая. Тя вероятно бе влязла, бе натиснала копчето на касетофона и бе заспала с дрехите, както правеше през повечето петъчни вечери. Този път беше „Рокси Мюзик“. Тя го въртеше цяла седми-
ца и на всички им беше писнало вече. И вероятно именно затова го въртеше.
Когато започна „Танцувай“, дишането на Мал се забави. Той се приближи още малко, твърде близо, за да е случайно. Докато ритъмът на песента се усилваше и ставаше по-настоятелен, той плъзна ръка под тениската ми и я сложи на корема ми. Очите ми се затвориха. Дланта му лежеше на кожата ми, вливаше топлината си в тялото ми, желанието си. Аз вдишах, поех дълбоко миризмата му и се почувствах леко замаяна и опиянена. Бавно пръстът му започна да описва кръгове около пъпа ми.
Брайън Фери заля. Мал въздъхна и ръката му се спусна по- ниско, до ластика на пижамата ми.
С всички други мъже, с които се бях целувала, не бях изпитвала това. В гърдите ми се разля вълна от копнеж; топка от желание набъбна между краката ми; огромно вълнение потече с кръвта ми. Да, наистина, с него трябваше да се случи, това бе най-естественото. Никога не бих съжалила, ако стане с Мал. Той е бил с мен при толкова много други „първи пъти“ - първо зъбче, първи стъпки, първо влюбване в телевизионна звезда, целувката с Джейсън Бътъруорт, на дискотеката в шести клас - разбира се, че с него трябваше да го направя за първи път.
Пръстите му колебливо посегнаха под ластика на пижамата и дъхът напусна тялото ми на силна струя от очакване. Усетих как пръстите му докосват бавно космите долу, главата му се наклони към врата ми и аз отворих леко крака, чаках го. Ръката му се плъзна надолу, посегна към мен, към онова място, където той щеше да стане част от мен.
Докато устните му докосваха извивката на шията ми, той издаде тих, задавен, гърлен звук и отдръпна ръка, ластикът на пижамата ми пльокна на място. Той изви тялото си от мен, извърна лице, отпусна тежко глава в края на възглавницата.
Какво стана?
Чувах го как диша тежко до мен, но не можех да се обърна. Знаех, че ме иска, бях го усетила в електрическото напрежение на тялото му, в твърдостта, която се притискаше в мен.
Какво сбърках? Защо се отказа?
Шумно и бързо, сякаш току-що е прекосил финиша на 200 метра спринт, дишането му изпълваше стаята, усещах го с тила си.
Дали се изплаши, че не е достатъчно опитен? Дали не го е правил преди, затова спря? Или се изплаши, че ще ми е за първи път?
Той отметна завивките и стана от леглото. Стаята беше тъмна, но от коридора още се процеждаше светлина, която бе ярка и постоянна, затова в стаите никога не бе напълно тъмно.
Заради тялото ми ли е? Сигурно не е така хубаво, като на другите момичета, с които е бил?
Отиде до гардеробите - високи, големи, дъбови чудовища в ъгъла. Зад първите врати бяха моите дрехи и обувки; зад вторите - мивка и огледало. Чух да тече вода. Чух го да мие лицето си, чух го как стои неподвижен пред огледалото, още дишаше силно и тежко в мрака. Нямах кураж да се обърна, за да видя какво прави. Вместо това бавно и внимателно, за да не вдигам шум, се свих към стената, за да стана възможно най-мъничка, и дръпнах тениската над корема си.