Миришеш толкова хубаво - прошепна той. Гласът му не беше развил австралийски акцент, беше си същият, какъвто го превъртах отново и отново в главата си. - Изглеждаш толкова добре. - Устните му се притиснаха на мястото между шията и бузата ми и останаха там. - Толкова се радвам, че се върнах.
Не можех да говоря. Бях толкова развълнувана от завръщането му у дома. Жив и здрав. Толкова много неща се случиха, откакто замина, неща, които не можех да му кажа по телефона. Неща, които пазех досега, неща, с които често се бях опитвала да се справя сама, но вече всичко беше наред, защото той се върна.
Изглеждаш странно - казах му, когато ме остави на земята.
Той се огледа, после погледна към мен. Не бях забелязала, докато не го казах.
Идвам право от плажа - имахме парти - обясни той. - Полетът ми беше толкова рано, че нямаше смисъл да си лягам.
Ще замръзнеш тук.
Да, права си, най-добре да се преоблека.
Огледах се за знак към тоалетните. Те бяха вляво, точно зад гишетата за коли под наем. Обърнах се да му кажа и видях, че е отворил раницата си. Започна да рови вътре, извади чифт джинси и дебел син пуловер, който майка му му бе оплела, когато беше на шестнайсет. Без да обръща внимание на смаяните хора, той обу джинсите и ги закопча. После се опита да облече пуловера, който му беше твърде голям навремето, но сега бе твърде малък и залепна по него като втора кожа. Това бе единственото, което леля Мал някога бе завършила, и той явно не искаше да се разделя с него. Изрита чехлите - джапанки, така ши казвали в Австралия - и извади ботуши от два големи джоба на раницата. Вътре в тях бяха пъхнати дебели чорапи. Той ги обу, обу и ботушите, после се изправи, разперил ръце.
Е, така по-добре ли е?
Засмях се.
Да, по-добре е.
Хубаво - каза усмихнат. Пристъпи към мен. Усетих как сърцето ми подскача, стомахът ми танцуваше. Той се върна, наистина се върна. Наведе се и ме целуна леко по устата.
Имаш страхотен вкус, като на дома - каза ми. - Не знаеш колко се радвам, че се върнах.
Не можах да се сдържа и докоснах устните си. Всички нощи, в които сърцето ми се късаше за него, се завърнаха. Всички години, когато бях така убедена, че съм влюбена в него, че той е моята сродна душа, той е моето бъдеще и не искам да бъда с друг, нахлуха в ума ми. Така и никога не разбрах защо не ме иска. Защо може да ми казва открито, че ме обича като приятел, но не ме намира за привлекателна. Никога не бе искал да ме целуне. Освен онзи път на летището, за да ми направи номер, и сега - тази лека целувка. Винаги бях копняла да ме гледа, както ме гледаше сега. Макар че сега очевидно просто се радваше, че се е прибрал у дома. А не защото е привлечен от мен. Слава богу, бях преодоляла копнежа си. В голяма степен.
Усмивката му беше широка и ярка, заради тена.
През цялото време ли вися на плажа? - попитах го, като забелязах герданчето от миди, което носеше. Бях сигурна, че ако някой го хване за краката и го изтръска, от него ще се посипе пясък.
Той поклати глава и се усмихна още по-широко.
Не през цялото време. Плажове, барове, сноубординг, туризъм. Търсех просветление.
О, значи вече не мислиш, че това са глупости?
Кога съм казвал, че са глупости? Сигурно съм се майтапил. Вече много се интересувам от кристали.
— Кристали ли? Наистина? - попитах. Чаках изненадата. Винаги правеше така. Преструваше се, че се интересува от „отвлечените41 неща, по които си падах аз, и после по някакъв начин го превръщаше в шега. Този път бяха кристалите, сигурна бях, че ще каже нещо смешно.
Ами разбрах за какво се използват. Разбрах, че диамантите са камъни на чистотата. Те символизират - затвори едно око и извъртя другото нагоре, сякаш се опитва да си спомни - обвързване и искреност в една връзка. Затова ги слагат на го- дежните пръстени. А пък розовият кварц е камъкът на любовта и романтиката.
Извих вежди, явно бе използвал тези реплики, за да вкарва жени в леглото си. Те бяха много подходящи за това - той намеква за истинска любов и дълга връзка, - все неща, които обикновено не получаваш, но като че ли разкриват неговата дълбока страна; показват, че е много чувствителен. Й той беше, но разбираш това само ако го познаваш от години.
Не си ли впечатлена от новите ми знания? - попита той.
Много - признах аз.
Амиии, мислех си - започна точно когато Кийт пристигна, каза: „Намерих ви“ и застана до нас. - Не се оправям много с ориентацията - каза той. - Първо не успях да намеря място за паркиране, което да не е чак до магистралата, а после не можех да намеря теб. Да не повярва човек, че съм служил в армията, нали?
Мал замълча и на лицето му се изписа шок. Не бях му казала, че съм се събрала отново с Кийт, че след година раздяла сме се срещнали в супермаркета и сме отишли на кафе, което после продължи с напитки, които се превърнаха във вечеря, която доведе до това, че започнахме отново да се срещаме, тъй като се бяхме разделили само защото той е много по-голям от мен. Не бях казала на Мал, защото подозирах, че според него Кийт не е подходящ за мен.