Е, човече - каза Кийт, внезапно спомнил си защо е на летището. Хвана ръката на Мал и я разтърси. - Добре ли си изкара?
Мал кимна, успя да изобрази усмивка, когато отвърна:
-Да.
Бях се надявала, че като помоля Кийт да ни откара от летището, ще се сближат малко.
Нищо не се е променило, аз още не мога да шофирам - макар да казах, че ще взема допълнителни уроци, - затова Кийт предложи да ни закара.
Благодаря - каза монотонно Мал. Определено изглеждаше намусен. Вероятно ми се сърдеше, че съм казала на гаджето си за завръщането му, когато дори майка му не знаеше.
Е, ще тръгваме ли? - попитах ведро, в опит да спася доброто ни настроение. - Планирала съм много приятни изненади за теб. Всичките ти любими храни и още нещо. Можем да хванем такси до майка ти по-късно, ако искаш?
Мал вдигна раницата на гърба ми, макар че още беше мрачен като буреносен облак. Взех по-малката чанта и го хванах под ръка. Кийт не би имал нищо против, той знаеше за мен и Мал; Мал обаче имаше. Скова се при допира ми. Явно ще е много забавно - помислих си, докато следвахме Кийт към паркинга.
Кийт отиде да се нареди на опашката пред автоматите за плащане, а ние с Мал чакахме до колата.
Той не бе казал нищо от появата на Кийт. Може и да беше мълчалив по принцип, но това не изглеждаше нормално. Не исках да се карам с него, но ако продължаваше така, щях добре да му се накарам, когато стигнем у нас.
Виж, съжалявам, ако си се подразнил, че... - започнах аз.
Наистина ли него искаш, Нова? - прекъсна ме той.
О, значи наистина смята, че Кийт не е подходящ за мен. Той беше по-голям, но се държеше невероятно. Постоянно ми повтаряше колко ме обожава. Много се смеехме, харесвахме еднакви неща. Той ме слушаше - не когато говорех за кристали и други подобни, - но за всичко останало. И беше разкошен. Имаше присъствието на държавник, външният вид на филмова звезда и най-голямото сърце. Да, него исках. Той ме караше да се усмихвам. И когато бях сама, можех да си помисля за него и да се усмихна. Именно затова знаех, че съм преодоляла (до голяма степен) чувствата си към Мал. Имаше нещо друго на земята, което ме караше да се усмихвам така, както Мал ме караше да се усмихвам навремето.
Бих се омъжила за него още утре, ако ми предложи - отвърнах.
Мал вдиша дълбоко. Кимна. Издиша също така дълбоко, като прокара ръка през косата си.
Добре - рече накрая.
Усмихваше се мрачно, но още кимаше.
Добре, това ми е достатъчно.
Като че ли вече не се мусеше, лицето му отново грееше както когато се появи от залата за пристигащи.
Имаш благословията ми, малката.
Е, какво облекчение - отвърнах саркастично. Макар че беше. Щеше да ми е трудно да излизам с човек, когото Мал не одобрява. Щях да го правя, но щях да се чувствам все едно посто-
янно се заблуждавам, че наистина съм влюбена в него. — Просто почакай, ще се погрижа твоята избраница да получи поне дванайсет изпитания, пред които подвизите на Херкулес ще са нищо работа, за да спечели одобрението ми. Само гледай, ще я накарам да търси Златното руно.
Оставям дрехите си на купчина на пода до леглото и не се опитвам да си вържа косата или дори да си облека пижамата. Твърде голямо усилие е да бръкна под възглавницата за нея и за шала.
Може би мисля за Мал, защото все още ми липсва. Все пак го правя всеки ден през последните осем години. Може би мисля, защото той липсва на Лио. Лио не познава баща си, но това не означава, че той не може да му липсва. Иска да разбере какъв е, кой е, как се вписва в пъзела на живота му. Може би когато Лио се събуди, ще поговоря с него за Мал. Може би ще успея да го накарам да разбере, без да го изричам с думи, че ако можеше, баща му щеше да го обича много. Как иначе, когато Лио е най-хубавото нещо, което някога е създавал?
7.
- Отвори очи, Стеф - казва той.
Не искам да отварям очи. Сякаш току-що заспах и не искам да се връщам на мястото, което напуснах.
Ядосаният Мал е там и аз не искам да се изправям пред него. Твърде много ми идва за един уикенд, за деня след десетата ни годишнина. Искам да остана тук, полузаспала, полубудна, никъде.
Тук не сънувам, както когато спя, и не се страхувам, както когато съм будна.
Миналата нощ, изненадващо, той си легна по същото време като мен. Но за разлика от друг път, когато говорим какво ще правим на следващия ден, той се съблече мълчаливо с гръб към мен, до неговата страна на леглото, и хвърляше всяка дреха на пода, докато разкриваше силното си тяло. Всеки мускул е дълъг и стегнат под гладката светла кожа.