Гледах го как се съблича съвсем гол и се плъзга под завивките, сякаш мен ме няма.
— Лека нощ - промърмори, преди да се обърне към прозореца.
Аз се бях съблякла в тишина, сложих роклята, сутиена и пликчетата в коша за пране. Бях изморена, много изморена, исках само да си легна, но не можех. Отидох от неговата страна и събрах дрехите му. Нямаше начин да ги оставя на купчина на пода. Така стаята изглежда много разхвърляна. А ако стаята е разхвърляна, тогава всичко ми се струва разхвърляно. Не коства толкова усилия да поддържаш всичко подредено, иначе нещата могат много бързо да ти се изплъзнат. Ако контролираш средата си, ако се увериш, че всичко е идеално, лошите неща вероятно няма да ти се случват. Ако не позволяваш на нещата да ти се изплъзват, те няма да се разпаднат. И ако нещата наистина започнат да се разпадат, скоро ще бъдат поправени, защото хаосът не може да продължи дълго в присъствието на ред.
Взех дрехите на Мал, но той ги хвърли на пода точно за да ме ядоса. Да, може би не го направи съзнателно, може би просто не иска да отиде до коша за пране, който е в другия край на стаята, но ние сме заедно от толкова време и той знае, че това ще ме подразни.
Прекосих стаята, спрях, вдигах купчината дрехи до носа си и вдишах. Мал, есенцията му, изпълни сетивата ми. Той е един от любимите ми аромати. Чист като розмарин, успокояващ като мащерка, пикантен като канела, с лека остра нотка като портокали. Без да се замисля, хвърлих сакото и панталоните в коша, после закопчах тъмно кремавата риза върху голото си тяло. Това бе една от най-скъпите му ризи, памукът бе плътен и добре изтъкан, шефовете бяха здрави и миришеше на него. Исках - имах нужда - да си легна с неговата миризма по мен, да се преструвам, че той е с мен. Да се преструвам, че е бил в мен и сега лежим прегърнати. Да се преструвам, че и двамата не сме забравили годишнината си, да се преструвам, че не съм си представяла това много, много пъти, че не е първата стъпка по пътя към развода.
Именно мисълта за тази дума отключваше кошмарите ми нощем. Огромна вълна от паника ме заливаше всеки път, когато се питах дали ще ме напусне. Кога ще ме напусне.
После подобна вълна ме заливаше, докато се чудех какво ще стане с нас, ако той не си тръгне. Дали ще трябва да продължим да живеем с огромните неизречени истини между нас. А после започвах да се чудя дали още ме обича. Той е с мен, но дали защото ме обича, или защото се чувства длъжен?
По някое време, когато ужасът пусне ледените си пипала в цялото ми съзнание и те започват да се гърчат там, заспивах. И после се събуждах, но не напълно. Точно както ми харесва. Нося се в нищото, твърде сънена, за да мисля, твърде будна, за да сънувам. Просто се нося.
И сега той се опитва да ме събуди. Нямам представа защо си мисли, че бих искала да се върна тук.
Хайде, скъпа. Знам, че не спиш, моля те, отвори очи.
Е, когато ме нарича „скъпа“ и ме моли така мило... Бавно отварям очи. Още е тъмно, посред нощ е, защото слънцето не е започнало да изгрява и птиците не са започнали да пеят.
Той е легнал настрани, навел се е над мен, усмихва се, в очите му има искри, напълно различен е от човека, с когото легнах. Какво се е случило, че се е преобразил така за няколко часа?
Той ме гали с палец по бузата и аз прехапвам устна, чудя се защо се държи така, сякаш ме обича отново.
Мислех си - казва ми, като се взира в лицето ми - дали да не станем призори и да не идем в Париж.
Париж?
Да, и ако си вземем дрехи за една нощ, може да намерим приятно местенце, където да отседнем. Ако не, ще се върнем и ще се опитаме да отседнем някъде в центъра на Лондон.
Смръщвам се.
Защо?
За да празнуваме годишнината си.
Мислех си, че днес си на работа.
Не, ще им се обадя от влака. Дори ще си оставя лаптопа и телефона у дома.
Защо? - питам отново.
За да празнуваме годишнината си - повтаря той. - Какво ще кажеш?
Разбира се, че искам.
Ами... може би.
О, може би, така ли? - Той се качва върху мен, коленете му са от двете страни на бедрата ми. - Е, може би забелязах, че носиш моя риза. — Посяга към първото копче. — И може би искам да ми се реваншираш.
Не, не мисля - казвам, той продължава да разкопчава ризата. Удоволствието пулсира през мен, докато той я отваря драматично. Пръстите му са по кожата ми, сякаш се опитват да ме разчетат, тялото ми оживява.
Внезапно той заравя нос в пъпа ми и започва да ме гъде- личка. Аз пискам, гърча се, опитвам да се измъкна от него. Той ме държи здраво между краката си и скоро и двамата се смеем, докато се гъделичкаме, ритаме и пищим.