Големите му ръце ме хващат за китките и ги приковават до главата ми.
Предаваш ли се? - пита той, лицето му е на сантиметри от моето, гърдите му се надигат бързо.
Да - пъшкам аз. - Да.
Добре - казва Мал, ръцете му се плъзгат назад и той сяда.
Аз се хвърлям към него, хващам го неподготвен и го повалям на леглото.
Измамница! - вика той, когато пада и аз се покатервам върху него и приковавам неговите китки към леглото.
Не мога да повярвам, че се върза - смея се аз и го гледам. Косата му, с цвят на горещо масло, е пораснала и сега се спуска на къдрици. Тъмните му очи и устата се усмихват, кожата му е зачервена.
Аз също - отвръща той.
— Добре, сега ще те разпитам: защо искаш да отидем в Париж?
Да, съжалявам, че трябва да ти го кажа, скъпа, знам, че сексът е страхотен и всичко останало, но аз съм женен. И обичам жена си. И никога не сме ходили в Париж заедно, затова искам да я заведа.
О, защо, защо най-готините мъже са винаги заети? - Вълнението и щастието пърхат в стомаха ми като птичка в клетка. Ето как беше между нас, когато се запознахме.
Мал използва разсейването ми, лекото разхлабване на натиска върху китките му, и ме поваля по гръб. Преди да реагирам, отваря краката ми и започва да ме люби. Тялото ми се разтапя под
него, като течност, която се движи заедно с него, оформя се по извивките и линиите на тялото му. Когато въздъхвам, той заравя лице във възглавницата. Помня как преди покриваше устата ми с устни и поглъщаше въздишката ми или стона в себе си, сякаш искаше да получи всичко от мен, докато се любим. Но това е нещо дребно. Не помня кога спря да го прави. И наистина е съвсем дребно и няма значение. Ние пак сме заедно. Истински. Като мъж и съпруга. Като жена и съпруг. Като Стеф и Мал.
И няма нищо... ахххх... нищо по-хубаво от това.
В кутията за обувки на мама в дъното на чекмеджето в дъното на гардероба той откри снимките. Много снимки, на които всички бяха със смешни дрехи. И после имаше и една на него, но не беше той.
Момчето имаше коса с цвят на камъчетата на плажа, беше бяло като леля Мер и училищната му връзка беше с различен цвят. Той изтича в кухнята при мама и й я показа.
— Кой е той, мамо? - Вдигна снимката пред нея.
Мама избърса ръце в престилката си и взе снимката, гледа я много дълго. Цели векове, векове, векове. После го погледна и очите й бяха мокри. Той усети нещо странно в коремчето си, защото знаеше, че мама ще се разплаче.
Той е едно момче, с което израснах - каза тя. - Но сега вече е мъж, когото не познавам.
Мама му подаде пак снимката.
Защо прилича на мен?
Тя направи онова нещо, когато търкаше с пръсти главата си, после ги прокара по лицето си.
Защото Бог обича понякога да си прави шеги - каза тя. - И те невинаги са смешни.
Лио кимна на мама, но знаеше, че не това е причината. Знаеше, че този мъж беше негов татко. Неговият татко не му беше истински татко и той не приличаше на него. Но мама приличаше на баба. А Дейвид приличаше на баща си. И Ричард приличаше на баща си. Той знаеше, просто знаеше, че това момче прилича на него, защото, когато е пораснало, е станало негов татко.
-Добре, мамо - каза той и се усмихна. Не й каза, че знае, че този мъж му е татко, защото мама щеше да се разплаче.
Той хукна по стълбите към стаята си и скри снимката в дъното на кутията под леглото. Харесваше му да знае, че е там.
Лио, на 5 години
8.
Досега, за тези четири дни, успявах да избягвам жените, които клюкарстваха за мен.
Това бе общо взето нищо пред полуистините и историите, които хората говореха за мен навремето, но пак си е шок, когато ти се случи вече като възрастен. Когато вече бях убедена, че в мен няма нищо нередно.
Програмирам час на бягащата пътечка, на стръмен склон, и натискам бутона. Имам нужда да тичам. Днес не можах да дойда рано, преди работа - за да избегна двете си критички, - защото Мал по някаква причина ме пожела тази сутрин.
Така рядко се случва да ме иска отчаяно, че не можах да устоя. Не стигнахме до Париж в събота, прекарахме деня в леглото, гледахме филми и ядохме боклуци. След онзи първи път не се любихме отново; само се гушкахме. Но тази сутрин той ми се нахвърли още щом алармата зазвъня и отворих очи. И дори не беше само веднъж, беше като обезумял. Два пъти в спалнята, после под душа, а след това, докато бях наведена над кухненския плот, четях списание и чаках филийката ми да изскочи от тостера. Но изскочи той. Буквално разкъса любимите ми (и много скъпи) гащички в бързината. После пак под душа. Пет пъти за една сутрин е нещо нечувано. Той остави телефона си да писука, за да му напомни за среща с борда на директорите, която в никакъв случай не биваше да пропуска.