Не, нищо такова. Името ми, пълното ми име, е Малволио.
Засмях се, беше толкова смешен. Малко хора биха измислили такава шега, но ние се срещнахме в нощта на дванайсети.
Дванайсета нощ - Малволио. Сгуших се в него, докато се смеех тихо на шегата.
Много се радвам да се запознаем, Малволио - казах, кикотейки се. - Аз съм Стеф, но можеш да ме наричаш Себастиан, ако обичаш преоблечени жени.
Той въздъхна.
Затова Нова каза, че е трябвало да ти кажа досега. Знаеше си, че ще го помислиш за шега.
Смехът застина в гърлото ми и цялото ми тяло се скова от ужас, когато затворих очи. Да не би току-що да се присмях на името му? Наистина ли? Когато се осмелих да отворя очи и ги вдигнах към лицето му, той се взираше в мен без смущение или гняв.
Наистина ли се казваш Малволио?
Той кимна.
Абсолютно наистина. Това е любимата пиеса на мама. - Сви рамене, небрежно и без смущение. - Всъщност никой не знае защо. Всички се опитвали да я разубедят, очевидно. Родителите на Нова й се молили да не ми причинява това, но тя настоявала. И затова се казвам Малволио.
Подиграваха ли ти се в училище?
Ами тогава си имаха по-добри причини да ми се подиграват - каза той и сянка помрачи думите му. - Но откакто станах на девет, почти всички ме наричат Мал. Само мама, родителите на Нова и понякога сестра й, Корделия, когато се прави на интересна, ме наричат Малволио.
Не знаех какво да кажа. За миг се зачудих дали не бих предпочела наистина да е имал операция за смяна на пола. Поне това винаги можеше да се скрие. А името му... Представих си кико- тенето в църквата, когато трябва да кажем обетите си - вероятно само петима души нямаше да се смеят. Не обичах да съм в центъра на вниманието, да изпъквам или да давам на хората поводи да ми се подиграват. Изненадващо осъзнах, че тази тъмна стая, в която се чува само капещата чешма и дишането ни, като че ли не смущава Мал. Той беше уверен както винаги. Не се перчеше, не беше арогантен, просто стабилен. В сърцевината му имаше стабилност и покой, някаква непоклатима сила. Ето това ти дава истинската увереност. Способност да се изправиш пред всяка ситуация, защото знаеш без съмнение, че можеш да се справиш с нея.
Мал, Малволио, можеше да се справи с всичко.
А позволено ли ми е едно пробно кръгче с мъжа на име Малволио? - попитах аз и се качих върху него, усетих солидното му тяло под себе си, между бедрата си.
Абсолютно - отвърна той с усмивка. Големите му ръце се плъзнаха по тялото ми и спряха на гърдите, когато се извих назад и бавно започнах да се люлея над него, дразнех го, за да бъде готов да поиграем отново.
Трябваше да му кажа за мен, знаех го. Винаги съм знаела това. Осъзнах, че това с името му е нещо като бонус. То ми показа какъв е всъщност, доказа, че има силата, необходима на хората, когато им казвах истината за мен.
И понякога не очите му гледат настрани, а сърцето му. И как бихте попречили на това? Как да му попречите да е влюбен в друга, докато е влюбен и във вас? Как? Като бъдете слаби? Защото, повярвайте ми, това невинаги върши работа. Всъщност никога не върши работа. Та как бихте му попречили да раздели сърцето си на две и да ви даде само половината? Когато би трябвало да получите всичко, как бихте се задоволили с това?
Нова. Нова. Нова.
Само това чувах от него. Всяка втора дума, която излизаше от устата му, беше Нова. Защо просто не се ожениш за нея?! - неведнъж се изкушавах да го попитам.
Що за име е това Нова? - мислех си, докато с Мал вървяхме по павирана улица в Източен Лондон, към един бар, където щяхме да се срещнем с изумителната Нова.
Кой, за бога, се казва Нова? Ако си кръстен така, няма ли просто да си смениш името? Няма ли да се опиташ да го промениш? Освен, ако разбира се, не искаш да изпъкваш. Ако не искаш хората да те помнят. Ако не искаш да си тоооооооолкова невероятно специален, че да имаш подобно нелепо име.
Честно казано, Мал също имаше необичайно име - вероятно дори по-необичайно от нейното, - но поне си бе направил труда да го скъси до Мал. А тя... не.
Знаех как изглежда. Не я бях срещала, не бях виждала нейни снимки, но знаех какво представлява: висока и стройна, естествено руса коса до кръста, съвършен грим. Ще носи тесни
джинси, скъпи, защото може да си ги позволи, за да показват съвършения й задник, когато се наведе над билярдната маса, за да направи съвършения удар.