биха, за да клампират три кръвоносни съда и да предотвратят кръвоизлив. Операцията беше напълно успешна, така ми казаха.
Взирах се в хирурга със зелената шапка, с маската на врата, зелената му престилка бе изненадващо чиста.
Успешна? - повторих аз.
Той кимна. Обясни, че другата аневризма, за която са се тревожили, не се е спукала и вече не е заплаха.
Успешна - повторих с някак далечен глас. Кийт ме хвана за ръката, за да ме задържи. Тази дума очевидно имаше различно значение за хирурга и за мен. Момчето ми още спеше, още беше повече „там“, отколкото тук, не говореше и не ходеше, очите му не бяха отворени, лицето му не помръдваше, но все пак било успешно. - Благодаря - казах, когато голямата топла ръка на Кийт хвана моята. Хирургът не беше виновен, че не разбира значението на думата „успешна“. А тя означава Лио да си стане пак като преди. Тя означава поне, че трябва да могат да ми кажат кога ще се събуди.
Връщам се на кафявия тапициран стол и свивам крака под себе си, облягам глава назад и гледам Лио.
Това е светът, в който живея сега. Свят, в който успехът означава това. Свят, в който знам, че онези сънища са породени от чувството, от знанието, което потайно и решително се разлива частица по частица в мен всеки ден.
Чувството, че може би Лио е готов.
Може би ще трябва да го пусна.
Виж корема на онази жена! - каза той.
Той видя как мама затвори очи и каза:
— Тихо. - После го целуна по главата, докато го люлееше в скута си.
— Виж корема на онази жена — каза той отново. И посочи. Тя имаше голям корем., Беше кръгъл като футболна топка, но голям като голямата възглавница на мама.
Тихо-тихо - каза мама. И целуна пръста му.
Мамо! Виж корема на онази жена!
Мама не погледна, тя натисна бутона и се случи отново - звук като от камбанка на пожарна кола. Тогава автобусът спря както винаги. Мама свали количката му и голямата чанта и го остави да скочи от последното стъпало.
Тя отвори количката и коланите, за да може той да седне, но той искаше да ходи.
-Аз ще ходя, аз ще ходя.
Мама продължи да гледа количката, а когато автобусът отмина, тя се изправи.
— Лио, защо постоянно сочиш коремите на хората? Или онзи дребен човек? Или жената с големите гърди? Или смешната коса на друг? - попита го тя. - Правиш го за трети път за два дни. Ще се наложи да се науча да шофирам, защото вече няма да се кача с теб в автобуса.
Тя сложи чантата си в количката.
— Някой ден някой ще ме напляска.
Защото си непослушна? - попита той. Непослушно момиче ли беше мама, като него, че да я пляскат?
Мама се вгледа в него, наклонила глава настрани.
— Понякога се чудя дали не съм била непослушна в някой минал живот. - Тя започна да бута количката с една ръка и да го държи с другата. — Хайде, чака ни много дълъг път.
Една жена, която беше стара като баба, му се усмихна.
— Мама е непослушна - каза й той.
Жената погледна към мама.
Сигурна съм - рече тя и отмина.
Той се усмихна на мама, но тя не се усмихна - взираше се в жената с отворена уста.
2.
Видя ли колко много тича момичето от шкафче 117!
Русото ли?
Да. Тя идва всеки ден. Понякога прави йога или пилатес, после тича. Това е откачено!
Моето шкафче е 117. Тъкмо щях да дръпна резето на тоалетната кабинка, когато чух жената от другата страна да споменава шкафчето ми, да споменава мен. Сега ръката ми е увиснала над резето, не знам дали да си тръгна, или да остана тук. Вече съм малко закъсняла със срещата с Мал за онова вечерно парти, нямам време да стоя тук; затворница на клюките им.
Не съм изненадана - казва другата жена.
Е, очевидно никъде няма да ходя. Тихо свалям капака на тоалетната и сядам. Трябва да разбера защо тя не е изненадана, че съм тук всеки ден. Ръцете ми треперят леко и устата ми пресъхва, сърцето ми подскача в гърдите. Разсеяно си играя с презрамката на черната рокля, докато чакам да разбера.
Виждала ли си съпруга й? Той е абсолютно разкошен. Аз бих тичала милион мили всеки ден, ако така ще му попреча да се оглежда настрани.
О, Господи, виждала съм го, когато идва да я взима понякога... И по дяволите, знам какво имаш предвид. Направо да го схрускаш!
Мислиш ли, че тя е от онези жени, които ще станат сто килограма, ако не тренират всеки ден?
-Да! Личи си по лицето й.
Те нямат представа, че чувам думите им, които отекват в мраморния под и стените на тоалетните във фитнеса. Разпознавам гласовете им, това са двете жени, които правят всичко заедно: използват уредите заедно, слагат постелките си една до друга на йога или пилатес. Поздравявахме се и си мислех, че ме харесват. Може би това е малко преувеличено определение на отношенията ни - не мислех, че не ме харесват. Не съм си представяла и за минута, че правят това: че говорят за мен.