Мал постоянно говореше за нея и очевидно беше омагьосан от нея и тя го знаеше. Те бяха израснали заедно и никога не са били гаджета, но той явно я искаше. Очевидно. Беше очевидно от начина, по който се оживяваше и вълнуваше всеки път, когато говореше за нея. Знаех и че тя също е невероятно уверена: не можеш да имаш такова име, да си управител на ресторант на двайсет и пет, докато завършваш доктората си по психология, без да се мислиш за върха на вселената. И очевидно тя се възползваше от чувствата на Мал.
Единственото възможно обяснение някой да е така невероятен като него и да е още сам беше, че тя го харесваше такъв. Вероятно той разказваше за Нова на всяка жена, с която започваше да се среща. Представяше я на Нова и на нея не й харесваше мисълта да бъде детронирана от мястото на най-важния човек в живота му, затова вероятно обличаше някакво скъпо бельо и се появяваше в апартамента му. Сигурно още в коридора му заявяваше ултиматума си: „Ако разкараш тая жена, ще можеш отново да спиш с мен.“ Той вероятно дори се съпротивляваше мъничко, опитваше се да обясни, че харесва новото момиче повече от другите, но после тя отваряше шлифера, показваше му черните дантели, които едва удържат белите гърди, и той се смачква като салфетка. Сигурно започва да къса бельото й — на нея не би й пукало, защото има много такива - и я обладава още в коридора, до стената.
А през това време горкото, нищо неподозиращо момиче ще чака той да се обади, без да има представа, че я правят на глупачка, преди да бъде зарязана.
Откакто предложи да се запозная с Нова, аз се приготвям да бъда изключена от живота му. Четири пъти отлагах срещата, за да удължа времето си с него. За да се погрижа сексът да е толкова страхотен, че да не помисли за друга. Но вече не мога да отменям срещата. Трябва да се уверя, че след това той няма да остава достатъчно дълго с нея, за да се поддаде отново.
В бара има трима мъже - двама играят билярд на централната маса, един пие на бара - и барманът. Тя не се вижда никъде. Малко сме закъснели - по моя вина, нарочно го прелъстих до стената в
апартамента му, точно преди да тръгнем, - затова тя трябва да е вече тук. Сърцето ми подскача от радост. Може би си е тръгнала, може би не е успяла да дойде - така или иначе екзекуцията ми се отлага. Все пак няма да се изправя пред тази Нова, Ще задържа гаджето си още един ден.
В другия край на голямото помещение с полукръгъл бар и големи зелени маси за билярд черната врата към женските тоалетни се отваря и тя излиза оттам. Веднага я познах. Тя ни се усмихна, помаха ни и аз веднага усетих как Мал до мен се усмихва. Три неща ми хрумват в бърза последователност и аз започвам да търся най-реалистичната усмивка, която да залепя на лицето си:
Той не ми е казал, че тя е черна.
Той не ми е казал, че е толкова невероятно красива.
С нас е свършено.
Мал ни купува напитки и отива да играе билярд с мъжа до бара. Те се познават бегло и очевидно той иска да ни остави, за да се опознаем, да станем набързо приятелки. Сякаш това може да се случи.
Видях как тя ме огледа, бърза, експертна оценка, но не можах да разбера какво мисли. И двамата си приличат в това - могат да скрият мислите си зад блага усмивка. Бях с роклята, която носех, когато се запознах с Мал. Тя ми беше талисман, за добър късмет, и начин да се предпазя от „злото“ на тази „приятелка“. Бях я комбинирала с невероятните сандали с камъчета, които взех от Кандис. С часове се гримирах, за да изглеждам сякаш не съм гримирана. Исках да изглеждам естествено, небрежно класна.
Видях, че тя не е имала такива проблеми преди срещата с мен: нямаше никакъв грим, но кожата й сияеше, кафявите й очи бяха огромни, с най-дългите естествени мигли, които съм виждала. Дългите й черни плитки, в които тук-там бяха вплетени кафяви и руси кичури, струяха около лицето й, и съвършено закръгленото й тяло бе облечено със сива блузка, прости джинси и малка черна жилетка с черни мъниста отпред.
- Мъжете са идиоти, нали? - каза ми тя.
Извъртях очи: тя наистина ли смяташе, че това е начинът да се сближим.
— Искам да кажа, че този мъж — тя посочи гаджето ми — е идиот.
Аз замълчах. Тя нямаше да ме накара да говоря срещу него, за да може той „случайно“ да разбере за това в недалечното бъдеще.
Мал не спира да говори за теб - каза тя. - Като го познавам, сигурно и за мен не спира да говори.
Арогантна кучка, помислих си.
Но това не е нищо лошо, просто си мисли, че като на всеки две секунди ти повтаря колко съм чудесна, а на мен колко невероятна си ти, ние ще му повярваме и ще прекарваме времето си заедно, когато не е с нас. - Тя се усмихна широко, вероятно с усмивка, която подлудява мъжете - тип Джулия Робърте в „Хубава жена“. Тя озаряваше лицето й и вероятно активираше центъра на удоволствие в ума на един мъж - не само сексуално. Да активираш отговарящите за приятелството зони в мозъка на един мъж, докато изглеждаш по този начин, си беше абсолютна гаранция, че ще го подлудиш от похот и обич. Нищо чудно, че Мал бе така обсебен от нея.