Выбрать главу

Очевидно това ще даде точно обратният ефект - продължи тя. Имаше невероятни устни. Май някой - може би Винс - беше нарекъл такива устни „устни за фелацио“. Как би могъл някой мъж да не поиска те да го доведат до екстаз? Как би могъл Мал да не иска това? В главата си аз бързо пренаписах сценария, когато тя го кара да ме зареже: няма да е секс до стената в коридора, а върховен орален секс. С тези устни.

Знам, че не ме харесваш, Стефани - каза тя. Не се усмихна. Беше много сериозна. - Не съм изненадана, след като този идиот не спира да ме превъзнася. Щеше да е много по-добре, ако ти се беше оплаквал от мен. Опитвам се да кажа, че Мал е идиот, ако си мисли, че като повтаря постоянно колко прекрасен е някой, ще накара другият да го хареса. Не знам за теб, но аз не се сприятелявам лесно. И благодарение на Мал, ако реша да печеля приятелството ти, ще трябва да започна не от нулата, а от някакви отрицателни стойности. - Още една усмивка. - Бих искала да те опозная обаче. Може би наистина ще станем приятелки накрая? Ти си първият човек, за когото Мал... никога не съм го виждала такъв с друга.

Дори с теб? - избълвах аз. Не вярвах на думите й.

Мен ли? - Лицето й се изкриви от искрена изненада. - Мислиш си, че той е изпитвал нещо такова към мен? - Тя притисна ръка към страхотните си гърди, наведе се напред, все още с изненадано изражение. - Към мен? - Поклати невярващо глава и се облегна назад. Изглеждаше тъжна. Покрусена. Това бе мимолетно изражение, но искрено. Появи се и изчезна. Толкова искрено, че дори не бе имала време да го скрие.

Наистина няма за какво да се притесняваш в това отношение - каза ми тя, след като облиза устните си и се опита да си върне предишното изражение. - Той никога... - спря, вгледа се нанякъде, сякаш се опитваше да намери най-добрия начин да го каже. - Аз ужасно си падах по него, когато бях на осемнайсет. Мислех си, че той е човекът. Бях толкова влюбена в него и си помислих, че тъй като ме познава и сме израснали заедно, може би и той изпитва същото. Реших да му призная по едно време и той ме спря, преди да съм казала каквото и да било, и ми обясни, че никога не би могъл да изпитва нещо такова към приятел. Към мен. Всъщност имаше логика. И честно да ти кажа, радвам се, че стана така. Тогава ми разби сърцето, но ако се бяхме събрали, нямаше да сме приятели, когато се разделим. А Мал... е, аз имам нужда от него в живота си. Той винаги е бил тук и за мен ще е трагедия, ако не бъде, ако сме опитали да сме гаджета и не се получи. Така че не, той никога не е изпитвал такива чувства към мен. Изобщо.

Искреността й ме засрами. Много. Аз я обвинявах в какво ли не, когато тя всъщност тайно живееше с разбито сърце. Тя каза, че се е оправила, че е било по-добре така, но винаги остава една завинаги разбита част, нали? Времето не може да излекува всичко.

Погледнах я пак и внезапно ми се видя още по-красива. Преди сексапилът й я правеше красива, правеше я съперница, а сега честността й. Което я направи по-божествена. Как така Мал не би могъл да се влюби в нея, наистина не разбирах.

Нова се взираше в пространството, наклонила леко глава настрани, смръщила чело, сякаш пресмяташе нещо или ровеше из ума си за някаква важна информация. Внезапно излезе от транса си и се обърна към мен.

Смяташ ли, че и другите жени са мислили така? - попита ме, сякаш просто си говорехме. Големите й тъмни очи чакаха да отговоря, да я просветля за мислите на другите жени.

Какво да са мислили? - попитах.

Ами че Мал има чувства към мен? Винаги съм смятала, че не ме харесват, защото той постоянно им говори за мен и им ; писва. А сега си мисля, че... наистина се надявам да не са смя- ! тали, че между мен и него... Господи, сигурно са ме мразили. - Тя пак зарея поглед в пространството, опитваше се да сглоби някакви частици от миналото. - Ами ако са решили, че нещата не се получават заради мен? - запита се тя на глас. Очите й се отвориха широко и тя се обърна към мен. - Ами ако са мислили, че аз съм го карала да прекрати нещата с тях? След като сме се запознали или нещо такова, отивам у тях и използвам чувствата му към мен, за да го накарам да скъса. Или дори му предлагам сексуални услуги, за да ги зареже?

Ужасен срам. Цялото ми тяло се смъква на стола, а бузите ми пламват, изгарям от срам.