Очите й още се взират в мен. Чака някак да я успокоя, а сега ме вижда как се изчервявам като домат.
Това си си помислила, нали? - каза тя.
Извърнах очи и взех чашата с вино, отпих от нея, свела глава, а тя изстена, покри очите си с ръка и поклати глава.
И знаеш ли кое е най-лошото? - попита ме, като отвори леко пръсти и погледна през тях.
Поклатих глава, твърде бях засрамена, за да отговоря на жената, по чийто адрес бях готова да пиша обиди по стените на тоалетните.
До този момент никога, никога не ми е хрумвало защо не ме харесваха приятелките на Мал. Всъщност си мислех, че е защото все им говори колко сме близки. - Тя притисна ръце към бузите си, изглеждаше посърнала. - Наивността ми ме вбесява понякога. Но как бих могла да знам? - въздъхна дълбоко, с явно раздразнение. - Как?
Това си е нещо като комплимент, ако се замислиш - казах аз, опитвайки се да се реванширам.
Как така?
Ами направила си им впечатление. Представи си колко обидно щеше да бъде, ако се запознаят с теб и не си помислят нищо такова. Мал те превъзнася толкова и после те виждат, че си обикновена и незначителна. Би било ужасно!
Тя ми се усмихва отново.
Ти си много мила, предпочитам хората да не ме мразят, но все пак си мила.
От вината.
А сега, когато вече знаеш истината, да се надявам ли да ми дадеш шанс? Мал е толкова важен за мен и аз харесвам хората, които го правят щастлив. Ти го правиш щастлив. - Тя свива рамене. - Бих искала да се опитаме да бъдем приятелки.
Искреността й е изнервяща. Сякаш е съвсем лесно да си откровен и искрен. Сякаш това не води до милион проблеми. Докато не срещнах Мал и сега нея, не знаех, че хората могат да бъдат така откровени, без да се притесняват. Как спиш вечер, когато не си сигурен, че си направил най-доброто впечатление? Не си бил онзи, който искаш светът да види?
Погледнах към Мал: той гледаше опонента си, опитваше се да разбере как може да го победи в играта, да спечели. Насочих вниманието си към Нова. Тя беше най-добрата приятелка на Мал, тя беше огромна част от живота му. Моята връзка с него можеше да върви много по-добре благодарение на нея. Или пък ако изобщо я нямаше.
Усмихнах й се.
Да, нека опитаме.
Тя ми се усмихна и аз разбрах, че искреността й, откровеността й, обичта й към Мал вероятно ще я унищожи.
И знаете ли какво? Ами ако сте направили всичко възможно, за да бъдат нещата между вас идеални, да бъде животът ви възможно най-пълен и прекрасен, да създадете уютен дом и щастлив, изпълнен със смях живот, защото всичко, което някога сте искали, е да имате съпруг, който ви обича? Ами ако го обичате толкова много, но знаете, че не е достатъчно? Вероятно никога няма да сте достатъчно добра, защото дори да изглеждате страхотно отвън, вие знаете, че отвътре сте повредена. А той заслужава нещо по-добро. Той заслужава жената, на която е дал другата половина от сърцето си, но вие го искате толкова много, че не можете да го пуснете. Какво ще направите тогава?
— Трябва да говоря с теб - каза ми той по телефона.
Пръстите ми стиснаха по-здраво слушалката, но не можах да реагирам както трябва, защото бях на работа. Знаех, че е заради нея.
Мал й беше дал номера ми и ние се срещахме сами шест пъти през последните два месеца, на кафе, и всеки път тя носеше нещо за ядене - кейк, бисквити, палачинки, мъфини, кифлички, пай. Накрая я помолих, ако мисли, че имам нужда да напълнея, да ми каже направо, а тя отвърна, че обичала да прави сладкиши за приятелите си. После добави, че не искала да ме обиди и ще спре. Тогава аз казах, че естествено не ме обижда и това е прекрасен жест. Но всичко беше постановка. Като първата ни среща. Как се престори, че е с разбито сърце: как тъжно гледаше, как сниши глас, как се престори, че няма представа какво са си мислели другите му гаджета за нея. Всичко беше постановка.
Може ли да се видим след работа? - попита ме Мал.
Е - помислих си, докато се опитвах да овладея гласа си и да не звуча ужасена. - Аз няма да си отида тихо и кротко като другите. Ако трябва, ще се бия с нея, но няма да го загубя.
Когато влязох в кръчмата по-късно, застанах до бара и започнах да се оглеждам за него сред потъналата в цигарен дим тълпа. Както винаги, дъхът ми секна и сърцето ми прескочи удар, когато го видях. Той се взираше в бирата си, замислен за нещо. Спокоен. Не бях сигурна дали е подходящата дума. Но на него му отиваше. Винаги, когато го гледах скришом, забелязвах, че е спокоен. У него не се виждаше никакво безпокойство. Макар че понякога се разстройваше, той не го показваше, скриваше го с вечното спокойствие.
Нова няма да го има, просто няма да го има.
Здравей - казах и се усмихнах лъчезарно, макар че трепе- рех, докато сядах срещу него.
Той се усмихна така, че цялата ми любов се издигна към повърхността на душата ми. Не можех да си представя да бъда без него, нито за минута.
Здрасти, Стеф. - Изправи се и ме целуна по бузата, топлината му остана на кожата ми чак докато се върна от бара с напитката ми.
Виж - започна той,- ще карам направо. Ако не го направя, няма да мога да го изрека. А както видяхме при случая с името ми, най-добре е да се кара направо.
Обикновено не пиех повече от две чаши вино. Като тий- нейджърка доста често бях пияна и знаех, че няма смисъл. Вече не. Но точно тогава ми се прииска да изпия цялата чаша и още