Здравей - казах и се усмихнах лъчезарно, макар че трепе- рех, докато сядах срещу него.
Той се усмихна така, че цялата ми любов се издигна към повърхността на душата ми. Не можех да си представя да бъда без него, нито за минута.
Здрасти, Стеф. - Изправи се и ме целуна по бузата, топлината му остана на кожата ми чак докато се върна от бара с напитката ми.
Виж - започна той,- ще карам направо. Ако не го направя, няма да мога да го изрека. А както видяхме при случая с името ми, най-добре е да се кара направо.
Обикновено не пиех повече от две чаши вино. Като тий- нейджърка доста често бях пияна и знаех, че няма смисъл. Вече не. Но точно тогава ми се прииска да изпия цялата чаша и още
няколко. Исках да съм изтръпнала, когато ми каже каквото ще ми казва. С трепереща ръка взех чашата с вино и изпих половината на една глътка. Другата половина щеше да ми трябва за подкрепление, ако се наложи да я плисна в лицето му, преди да си тръгна. Точно преди да го зашлевя и да изляза на улицата, да си извикам такси до ресторанта на Нова и да се разправя с нея. Зависи как щеше да мине всичко, после или щях да плача, докато заспя, или да се възстановявам в болницата.
Говорих с Нова за това - каза той.
Няма аз да съм в болницата, тя ще бъде. За много, много дълго време.
Трябва да ти го кажа. Нещата между нас стават сериозни. Имам чувството, че тази връзка е сериозна, и искам да знаеш кой съм всъщност, преди да продължим. Мисля, че така е честно към теб - да знаеш и да видиш дали можеш да се справиш с това.
Възелът от страх, гняв и възмущение в гърдите ми започна да се разхлабва, докато помътеният ми от тревога ум осъзнаваше какво ми казва. Той говореше за продължаване, говореше така, сякаш от мен зависи дали връзката ни ще продължи.
- Аз не съм казвал това на другите си приятелки. Затова първо
говорих с Нова. Това е и нейно минало, така че ще разкрия и нейни тайни. Тя каза, че ако смятам, че ти изпитваш към мен това, което аз изпитвам към теб, трябва да ти кажа, защото тя иска да бъдем заедно.
Лека вина потрепна в съвестта ми: бях сбъркала за нея. Отново. Но вината бе само малка частица, защото отново тя беше намесена. Защо трябва постоянно да я намесва? Във всичко. Не може ли да вземе решение, без първо да говори с нея?
Пръстите му бавно полазиха по масата и се преплетоха с моите.
Обичам ръцете ти - каза ми той, като се взираше в тях. После ме погледна в очите. - Обичам те.
Усетих как сърцето ми се изпълва отново с обичта ми към него. Той го каза така лесно. Каза го, сякаш го повтаря постоянно; сякаш не беше за първи път.
Отворих уста и притиснах пръстите му към устните си.
Не, не казвай нищо - рече той, преди да отдръпне ръката си. - Не искам да се чувстваш притисната. Не и когато не знаеш всич-
ко. Не искам да се почувстваш принудена да останеш, защото вече си го казала. - Лицето му се сгърчи, когато затвори очи и поклати глава. - Не съм го казвал преди. Знаят го само тези, които винаги са го знаели, и на тях няма какво да се обяснява. - Той ме погледна и някак се стегна, сякаш събра сили.
Майка ми, с която се надявам да се запознаеш един ден, страда от маниакална депресия. Знам, че вече го наричат бипо- лярно разстройство, но ние винаги сме го наричали маниакална депресия, тя също така го нарича. Това е. Не звучи кой знае какво, когато го изрекох, но е, разбира се. Това е част от живота ни, още от деца. Знаеш ли какво е маниакална депресия? — попита ме той, внезапно осъзнал, че може да нямам представа за какво ми говори.
Кимнах. Знаех.
Но тя не е откачена - отвърна, внезапно разгневен. - Всички,
които си мислят, че...
Аз не мисля така - прекъснах го, като стиснах пръстите му, за да го спра. - Никога не съм мислила така. Никога.
Но трябва да знаеш, че тя винаги е на първо място. Винаги. Затова трябваше да ти кажа досега, преди нещата да се задълбочат. Не искам това да е краят за нас, но няма да е честно да не ти кажа. Разбираш ли ме?
Кимнах. В тялото ми се разливаше спокойствие, клетка по клетка. Нямаше страх, нямаше тревога, само спокойствие.
И после нещо в мен започна да се разлива, разцъфваше като растящо бебе. Усещах го как расте, как набира сили и живот, изпълва ме, докато цялото ми тяло, сърцето ми, умът ми не се наситиха с него. Отне ми известно време, докато разбера какво е - за първи път от години знаех какво е надеждата.
— Знам, че човек не иска да чуе в началото на връзката си, че не е на първо място, но така стоят нещата. От години не се е налагало да правя нищо за нея, родителите на Нова обикновено се отзовават първи, но ако мама има нужда от мен, аз оставям всичко и тръгвам, за да бъда с нея. Разбираш ли?
Усмихнах му се. Той ми казваше точно каквото исках да чуя; точно това бе посяло семето на надеждата в мен.