Толкова е жестоко. Да си кръстиш детето на звезда, която ще умре - ще експлодира - каза той. - Сигурно може да се твърди, че земята е започнала с такъв голям взрив, експлодира- ща звезда е дала началото на живота, който познаваме, но аз не го виждам така. Глупаво е да кръстиш детето си така.
Не бях изплашена. Все пак това беше чичо Виктор.
Но пък не е толкова глупаво като „Малволио“ - продължи той. Вдигна тънкия си пръст и го размаха към мен. - Представи си един йоркширец да се върне в родното си място и да каже на всички, че синът му се казва Малволио. Все едно да им кажа, че аз съм... знаеш - довърши и килна глава настрани. Не знаех, но бях заинтригувана. Какво можеше да каже на йоркширците? - Това бе първата пиеса, на която я заведох, когато я ухажвах. Казах й, че ми е мъчно за горкия Малволио. И тя кръсти сина ми на него. Но той поне може да скъси името си. Мал. Не е толкова зле. Ти обаче нямаш такъв късмет. Знаеш ли, че на обратно името ти е Авон? Вероятно накрая ще започнеш да се представяш така. - Взирах се в чичо Виктор, чудех се защо е излязъл от мястото си в хладната влажна земя, в която го спуснаха по-рано този ден, за да ме дразни заради името ми. Това ли става, когато умреш? Връщаш се, за да кажеш на някого какво точно мислиш за името му? - Пада им се на родителите ти, ако накрая опреш дотам, че станеш дистрибутор на „Авон“.
Той се взираше в мен, оглеждаше ме от глава до пети - от двете плитки, вързани с жълти панделки, до лъскавите черни обувки и белите чорапи, които мама ме накара да обуя.
Е, момиче, кажи нещо - рече той.
Сърцето ми подскочи в гърдите. Той искаше да говоря с него. До този момент не беше необходимо да казвам нищо на призрака на чичо Виктор. Макар че беше призрак и не се държеше много мило с мен, той все пак беше възрастен, с други думи, трябваше да му се подчиня. Да кажа нещо. Да кажа нещо.
Банята ни е зелена - казах аз.
Лицето му се сбърчи в страховито смръщване.
Банята ви е зелена - каза той. - Банята ви... е... зелена.
Аз кимнах.
Той поклати глава.
Не искам теб - каза той с онзи тон, с който мама говори, когато се опитва да направи кейк без някоя съставка и той стане само за боклука. Явно аз бях такъв кейк за чичо Виктор. - Опитах се да говоря с Хоуп и с Франк, но не стана. Говоря с теб. А твоята баня била зелена.
Започнах да хапя вътрешността на бузата си, докато очертавах малки кръгчета на кафявия балатум с върха на дясната си обувка. Чудех се дали някой би сметнал за странно, че чичо Виктор, когото всички смятат за мъртъв, ми се кара. Мъртвите би трябвало да не се събуждат никога. Никога.
Спри да шаваш така - каза той. - Винаги ли така правиш?
Спрях да описвам кръгчета с крака си и се изпънах, спрях
да хапя и вътрешността на бузата си и се замислих над въпроса му. Винаги ли правех така? Знаех какво означава да шавам, разбира се, но правех ли го повече от другите? Не знаех. Имах чувството, че ако го кажа на чичо Виктор, той ще стане още по-сърдит.
Сигурно не си толкова зле. Все пак ти единствена ме виждаш - каза той, като ме огледа от глава до пети. - Но си много слабичка. Трябва да ядеш повече.
Това можех да направя. Кимнах. Ако така щеше да стане по-мил с мен, щях да ям повече.
На колко си, на осем? Девет?
Кимнах.
Е, кажи, момиче, осем или девет?
На девет без десет дни. Също като Малволио. Той е на девет без осем дни.
О, да, е, знам това. - Реших, че чичо Виктор не е много искрен. Предполагах, че изобщо не го знае. Особено след като нито веднъж, нито веднъж не беше подарявал на Мал картичка или подарък за рождения му ден. Никога. Макар че леля Мер се преструваше, че има подаръци от баща му, ние знаехме, че не са от него.
— Много си малка, но сигурно има причина да ме виждаш. Е, искам да направиш нещо за мен.
Струваше ми се странно да молиш някого да направи нещо за теб, след като си му казал, че не харесваш името му, че е твърде слаб и си му се скарал, че шава. Но аз бях цялата слух, нетърпелива и готова да направя каквото мога, защото знаех, че възрастните са странни същества. Могат да казват едно и да имат предвид нещо съвсем друго, и като че ли не забелязват, че го правят.
Ще се грижиш за Малволио, чу ли?
Да се грижа за Малволио. Да се грижа за Малволио? Мама винаги се грижеше за леля Мер, когато тя беше болна. А когато Мал имаше морбили, а пък всички ние шарка, мама се грижеше и за нас.
Той болен ли е? - попитах.
Чичо Виктор отвори широко очи за миг, после поклати пак глава, сякаш наистина бях кейк, който става само за боклука, но се е отказал да го изхвърли, защото не му се полагат още усилия за такова разочарование.
Не, момиче. Искам да се грижиш за него, докато вече няма нужда от грижи - каза той. - И дори тогава, пак ще го държиш под око. Това означава да се уверяваш, че е добре, че е щастлив. - Сигурно съм изглеждала объркана, защото той добави: - Когато пораснеш, ще разбереш какво имам предвид. Но сега просто запомни, че искам да се грижиш за Малволио. Аз не се справих много добре с това.