Но само защото все те нямаше - казах аз, за да го успокоя. Да му покажа, че съм по-пораснала, отколкото си мисли, защото знам, че ако не е тук, няма как да се грижи за Мал. И за Виктория. И за леля Мер.
Да, благодаря ти, момиче. Знам. - Той не звучеше много успокоен. Звучеше дори по-сърдит. - Той е добро момче - а, знам това, макар че не бях тук - и ще има нужда някой да се грижи за него.
Ами Виктория? Тя няма ли да има нужда някой да се грижи за нея?
Тя е момиче, някой винаги ще се грижи за нея.
Откъде знаеше, че някой винаги ще се грижи за нея? Никой никога не се бе грижил за леля Мер, докато не се премести на на-
шата улица. Знаех го, защото мама така каза. А леля Мер беше момиче.
Явно мислите ми са се изписали на лицето ми, защото той добави:
Добре, момиче, грижи се и за двамата. Току-що си усложни още повече живота. Аз исках да те помоля да се грижиш само за Малволио. А сега искам да се грижиш и за двамата.
Добре - казах аз и свих рамене. Винаги правех каквото ми кажеха възрастните. Така беше по-лесно.
Добре? Така ли? Аз казвам нещо много важно и ти казваш само „добре“?
О, пак ли нещо обърках? - зачудих се. Мислех си, че това иска да чуе.
Добре, чичо Виктор? - пробвах отново.
Очаквах да ме питаш как да го направиш. Може би да се противиш малко, но ти казваш само „добре“. Ще ми се да можех да помоля някой възрастен.
Но аз казах „добре“ - отвърнах тихо. Не разбирах защо е недоволен, че ще направя каквото иска. По принцип бях установила, че възрастните се сърдят, защото не правиш каквото са казали и спориш с тях. А чичо Виктор се сърдеше, защото щях да направя каквото иска. Вече започвах да си мисля, че не може да му се угоди. Може би смъртта го бе направила по-сърдит.
Да, сигурно. Е, ще те наблюдавам.
Откъде?
Той примигна насреща ми.
Как така откъде? Отвсякъде.
Едновременно ли? Ще бъдеш навсякъде едновременно? -Да.
Ти Бог ли си?
Защо говориш така?
Ами Бог е навсякъде едновременно и ни наблюдава. Ти Бог ли си?
Не бъди толкова глупава.
А ще ме гледаш ли, когато ходя до тоалетната?
Абсолютно не.
Или когато се къпя?
Не, разбира се, че не.
Значи няма да ме гледаш постоянно?
— Сигурно не - каза той, отново много сърдит.
Но ако не ме гледаш постоянно, как ще разбереш кога отивам до тоалетната или се къпя?
Ето защо не исках теб - каза той, звучеше много ядосан. - Задаваш прекадено много въпроси. Просто ще те наблюдавам. Това би трябвало да е достатъчно, за да повярваш.
Често ми казваха, че задавам много въпроси. Мама ме изпращаше при татко той да ми отговаря. Татко ме изпращаше при речника. Или в леглото, ако речникът не ми отговори.
Добре, чичо Виктор.
Е, бягай сега - каза той, като махна към мен с костеливата си ръка.
Благодаря, чичо Виктор - казах аз.
Защо?
Задето ме посети.
Той изглеждаше изненадан.
А, добре...
Усмихнах му се, доволна, че съм имала възможност да си поговоря отново с него. И че за последно го видях така, а не мъртъв в ковчега.
Измий си ръцете, момиче.
А, да, добре. - Обърнах се към новата зелена мивка и започнах да търкам ръцете си под водата, забравила за сапуна, който бе до ваната. Когато се обърнах, видях, че чичо Виктор го няма.
Измъкнах се навън, за да се включа пак в играта, и не казах на никого, че съм видяла чичо Виктор. Не се съмнявах и за миг, че съм го видяла, че ми е говорил, но знаех, че на възрастните няма да им хареса, ако им кажа. Леля Мер плачеше постоянно и докторът й бе дал нещо, за да заспи. Мама и татко бяха с нея и не би им харесало, ако им кажех. Не можех да кажа на Мал и Виктория, защото нямаше да им хареса, че баща им е дошъл при мен, а не при тях. А Корди щеше веднага да ме издаде на мама и татко.
Видях чичо Виктор още няколко пъти. Той не ми говореше. Просто се появяваше, зървах отражението му в тъмния кухненски прозорец, когато миех чиниите. Или пък го виждах да стои в края на градината. Един път седеше на ръба на ваната, когато влязох до тоалетна, но изчезна още щом отворих вратата по-широко (не бях
в състояние да отида до тоалетната с часове). Това беше напомняне, предполагам, какво съм му обещала.
Когато пораснах, започнах да се интересувам все повече от „отвъдното“. Какво се крие зад ежедневния живот. Какво не можем да видим или чуем, или да изпитаме, но все пак е около нас. Какво бихме могли да видим, чуем и изпитаме, ако се научим да се настройваме към него.