Исках да открия какво се крие около нас, в пространствата между този свят и там, където отиваме след смъртта. Да открия какво още се крие в нас. Какво още можем да видим, ако знаехме къде да гледаме, ако знаехме как да се настроим към него.
Мисля за чичо Виктор през последните няколко дни. От- както го разпознах като мъжа в съня ми, онзи, който дойде да отведе Лио. Не съм сигурна дали това означава нещо, или просто съм направила някаква асоциация, защото чичо Виктор бе първият - макар и не последният - призрак, който съм виждала. Знам със сигурност, че той е от другата страна, и винаги съм мислила, че ще е по-лесно да напуснеш този свят, ако там те посрещне някой, когото обичаш. А чичо Виктор щеше да обича Лио. Разбира се, че щеше. Бях се изкушила да кръстя сина си Лио Франк Виктор Кума лиси, но това щеше да издаде твърде много. Щеше да потвърди пред всички чий е Лио всъщност.
Може би го бях сънувала заради това, в което вярвах; че ако Лио е готов да тръгне, ако иска да го пусна, ще трябва да има някой с него. За да не е сам.
Без предупреждение цялата енергия напуска тялото ми и се налага да седна на прага, защото съм неспособна дори да стигна до ключалката и да отключа входната врата.
Той трябва да се събуди.
Лио просто трябва да се събуди.
Не съм готова да го оставя да направи това без мен. Той трябва да се събуди.
Той трябва да се събуди.
10.
Мередит седи в моята дневна, на дивана, и пие чай.
Никога не съм разбирала защо хората имат такива проблеми със свекървите си. Карол, например, избягва нейната с уменията на генерал, който планира военна кампания. Тя използва децата си като шпиони, за да разкриват плановете на свекърва й, а после просто се старае да я няма, когато тя идва, или пък организира посещение на семейството си в Шотландия за Коледа, Великден и рождените дни. Даян пък буквално отива на интензивна терапия след всяко посещение на свекърва си, защото самочувствието й е станало на нищо. Моята свекърва е светица в много отношения. Тя на практика е била самотна майка. Научила е Мал на отговорност, показала му е какъв е животът. Ако не беше тя, той можеше да не остане с мен. Можеше да не направи този избор.
Връзката ни обаче е изтъкана от толкова много сложни нишки. Често си мисля, че Мередит е нещо като лично предупреждение за мен; нещо като белокосо прозрение. Когато не забелязва, често я гледам, взирам се в меките линии на лицето и тялото, и знам, че ако не внимавам, ако не се държа за Мал, ще стана като нея. Бих могла да бъда тази жена, съвсем сама, разчитаща на добротата на близките си и на непознати. Всеки път, когато видя Мередит, решавам да правя всичко както трябва. Никога да не остана сама у дома, за да чакам някой да дойде и да ми позволи да живея.
След вечерното парти, когато разбрах, че тя информира Мал за Нова и... за всичко останало, реших, че трябва да говоря с нея. Исках да отида у тях и тази среща да изглежда по-небрежна, но ако идех чак в Източен Лондон, можех да се натъкна на родителите на Нова. Срещала съм ги много пъти, и на сватбата си, разбира се. Те бяха прекрасни, приеха ме веднага, затова мисълта да водя любезен разговор с тях сега... Е, не съм от най-смелите жени на света. Аз не съм срещала такива, сигурно защото са заети да се борят с крокодили и да одират тигри. Така или иначе не съм от тях. Не съм виждала родителите на Нова през последните осем години; откакто се случи онова, реших да стоя настрани. Всеки път се виждах с Мередит у дома или в дома на Виктория в Бирмингам, за да не се натъкна на семейство Кума лиси.
Докато си наливам чай, тайничко наблюдавам Мередит, която е седнала на дивана ми, дългите й бели коси са прибрани на кок, кафявите й очи са меки и добри, устата й е тънка розова линия. Тя почти се слива с обстановката където и да е, никога не иска нищо и не изпъква. Лека тръпка минава през мен. Това съм аз. Седя тук с бъдещото си аз: както повечето жени излизат с версии на бащите си, така и Мал се ожени за майка си.
Но това, че приличам на нея и че сме само двете сега, означава, че мога да я попитам всичко и тя ще ми отговори честно.
- Имаш ли някакви снимки на Лио? - попитах аз. Винаги съм била любопитна, въпреки че не го признавам пред Мал, но след като не успях да намеря нищо за тях в интернет, направо съм обсебена.
Лицето й се променя от леко смръщване.
О, Господи, не биваше да я питам - осъзнавам аз. - Тя ме търпи всички тези години, не се скара с мен заради стореното, но не ми е простила.
Още е смръщена, докато оставя чашата и чинийката от чаения сервиз, който ни подари на сватбата, и посяга към чантата си на пода. Аз й подарих тази чанта миналата Коледа. Тя е от черно-кафяв велур със златни верижки и цип. Видях насилената усмивка на лицето й, когато я разопакова, усетих любезната - но разочарована - благодарност, с която ме целуна по двете бузи, и разбрах, че я мрази. Вероятно за първи път я използваше. Както и за първи път аз използвах чаения сервиз. И двете бяхме такива измамници, постоянно се опитвахме да угодим на другите.