Вдишвам отново, чувствам се още по-спокойна, достатъчно, за да сваля ръце от очите си и да примигна. Колко смущаващо. Да го направя точно пред Мередит.
Тя още ли ме мрази? - питам тихо. Вероятно не е честно да питам, да я използвам като посредник, но трябва да знам дали Нова още ме проклина.
Кой да те мрази? - пита Мередит.
Обръщам глава към нея и виждам, че ме гледа объркана.
Нова. Тя още ли ме мрази?
Лицето й се сбръчква от удивление.
Защо, за бога, Нова ще те мрази?
— Защото... - соча към фотографиите.
Сивите й вежди се извиват от изненада.
Господи, заради Лио ли? Аз си мислех, че е по-скоро обратното.
Моля?
Може да не съм много добра в математиката, скъпа, но знам, че сте женени от десет години, а Лио е още на осем.
Тя не ти е казала, нали? - питам, внезапно разбрала. - Нова не ти е казала какво се случи.
Виждам как тялото й настръхва, мекотата й изчезва.
С Малволио може и да сме близки - казва тя, - но интимният му живот си е негова работа. Никога не бих го обсъждала с него. Нито с Нова.
Чувам я само отчасти, останалото от мен осмисля това, което току-що открих. Толкова типично за Нова. Преди години, когато с Мал обявихме, че ще се женим, тя веднага дойде при мен и каза, че не иска да бъде кума. Искала да бъде кума само веднъж в живота си, на сестра си, затова не искала да бъде моя кума. Стори ми се малко дръзко от нейна страна, защото дори не я бях поканила. След като си тръгна, се зачудих дали ще иска да дойде на моминското парти, може би щеше да е твърде болезнено за нея, тя беше толкова близка с Мал, а той се женеше за друга. Оставих нещата така, докато не открих истинската причина: Мал бе приел за даденост, че тя ще е кумата. Естествено. Просто го бе приел за даденост. Тя е знаела, знаела е и че няма да искам да го направи, затова ми осигури изход. Можех да му кажа, че тя не иска да бъде кума, което щеше да прекрати спора между нас, иначе щеше да се наложи да призная, че все още не съм сигурна в отношението си към нея. Не бях сигурна и за кого направи тя това, но определено ми улесни живота. И сега го бе направила отново. С нещо много, много по-голямо. Лесно можеше да ме обрисува като чудовището, в което се превърнах преди всички онези години. Създанието, което й съсипа живота, отне й най-скъпия приятел. Дори по-смекчената версия на случилото се би настроило всички на нейна страна и срещу мен. Но тя не го е направила. Не е казала на никого, вече съм сигурна.
Ако Мередит не знае, значи Нова не е казала и на родителите си - те и Мередит са толкова близки, че нямаше да остане в тайна. Вероятно всички знаят, че Мал е баща на Лио - то се вижда, - и вероятно я обвиняват, че го е заченала от женен мъж. Тя бе поела срама, макар че не беше нужно да го прави. Затова Мередит ме гледаше така, когато я помолих да видя снимки на Лио. Всъщност очевидно затова се опитва да ми угажда, ходи на пръсти покрай мен: мисли си, че аз съм предадената, измамената. Вероятно се чувства виновна, че поддържа връзка с внука си, че говори тайно на Мал за него.
Нова и Мал нямаха връзка - казвам на Мередит, защото искам да съм справедлива към Нова. Да изчистя името й. Тя вероятно е смятана за лъжкиня, за прелюбодейка, дори от хората, които я обичат. Те сигурно и малко я съжаляват, чудят се защо има такова ниско самочувствие, че се е забъркала с мъж, който не е свободен и който не я обича достатъчно, за да остави жена си заради нея. А после е позволила да забременее. Вероятно се чудят дали го е направила нарочно, за да го принуди, или е станало случайно и сега си плаща цената. Те всички обичат Лио, очаровани са от него, но вероятно усещат някакъв лек срам.
Ако й обясня всичко, може би тя няма да ме намрази много. Може би примката от вина ще се разхлаби около сърцето ми. Може би... поглеждам надолу към снимките. Може би...
Те дори не са... - извивам вежди, изкривявам леко лице, няма начин да кажа „секс“ пред свекърва си, ще трябва да се досети сама. - Аз... не мога да... имам деца. Не мога. Нова се съгласи да ни помогне. - Очите ми са вперени в малкото момченце, което ми се усмихва. Моето красиво малко момченце. - Тя щеше да ни роди бебе.
Не мога да погледна Мередит, но знам, че е шокирана. Усещам как някакъв облак, като ядрена гъба ни обгръща, и всяка дума, която изричам, всяка истина, която разкривам, засилва шока й, докато той не изпълва цялата стая.
Нова беше наша сурогатна майка, Лио трябваше да е мой
син.
11.
Кийт седи на леглото, когато влизам в спалнята след душа. Цунами от ужас изригва от гърдите ми и ме залива.
Какво е станало? - питам, докато стискам бялата хавлия около мен. Внезапно се замайвам и съм изтръпнала. Изтръпнала съм чак до пръстите на краката.