Нищо - казва Кийт. - Нищо не е станало, Лио е добре. - Той се замисля и добавя: - Нищо не се е променило.
Облекчението ме залива отново, позволява на кръвта и усещанията да се завърнат в тялото ми.
Тогава защо си тук? - питам Кийт. Аз не съм отсъствала толкова дълго. Отне ми най-много три часа да изпека сладкишите и десет минути седях на прага, а после най-много десет минути под душа. - Кой е с Лио?
Мелиса. Сестрата. Не е на смяна, каза, че ще остане с него, докато ние се върнем.
Може и да не ревнувам от вниманието, което съпругът ми предизвиква сред другите жени, но определено не съм съгласна да се възползва от този факт. Особено когато става дума за нещо толкова важно.
Защо? - попитах през зъби.
Той сваля дългите си крака от леглото. Очите му оглеждат похотливо тялото ми.
Трябва да прекарваме малко време заедно - казва той. - Щом близките ти дойдат, няма да можем. Няма да имаме никакво време един за друг.
Ние постоянно сме заедно - правя се аз на глупава. Знам какво има предвид. Какво иска. От какво вероятно се нуждае.
Кийт става от леглото, идва и ме прегръща. Обикновено се разтапям до него и желанието ме залива. Обикновено са нужни само секунди, преди да паднем на леглото - понякога дори не стигаме дотам. Обикновено е необходимо той само да ме прегърне и аз започвам да копнея за повече: за докосването му, за целувките му, за тялото му, за очите, които се взират в моите. Така е обикновено. Но сега не е обикновено време. Не усещам нищо, докато той гали гърба ми през хавлията.
Знаеш какво имам предвид - казва ми.
Да, знам какво има предвид.
Свежда глава към шията ми, без да забележи, че не съм се разтопила в ръцете му. Спрях да реагирам на Кийт. Това няма връзка със състоянието на Лио, спрях да му реагирам преди около три месеца. Точно след „разговора“. Оттогава сексът е последното, за което мисля. Доста надолу в списъка ми, след смяната на маслото на колата и да проверя дали тръбите имат нужда от почистване, или пък дали контейнерите за смет не са се продънили. Не е заради Кийт, заради мен е. Така се чувствам към онова, което иска. Преди три месеца той ми каза, че иска да се опитаме да имаме още деца - „Няма да станем по-млади, Звездичке, и го знаем“ - и след това аз вече не исках да правя секс. Мисълта за него...
Винаги съм искала три деца, докато не се случи онова. Тази ситуация е вече съвсем различна и в главата си знам, че няма да се случи отново, но страхът още вилнее в сърцето ми.
И защото Кийт не знае как всъщност задържах Лио, сега не мога да му обясня. И затова се налага да избягвам интимността. Не просто секса, но и прегръдките, целувките, гушкането, когато сме сами, защото те могат да доведат до това.
Кийт продължава да притиска лице към шията ми, аз затварям очи - той вероятно си мисли, че е от екстаз. Опитвам да се убедя, че мога да го направя. Мога да се отпусна и да позволя да се случи. Опитвам да си спомня кога за последно съм пила хапчето. Всичко е объркано в главата ми и не мога да си спомня кога съм извадила хапче от опаковката и съм го преглътнала. Не мога и да помоля Кийт да спре за малко, докато проверя колко са останали. И не мога да си спомня кога беше последният ми цикъл. Невъзможно е да го помоля да сложи презерватив.
Опитвам да се отпусна, да приема това. Да го приема, а после ще си взема сутрешно хапче от аптеката в болницата. Защото не мога да забременея отново. Просто не мога. Не и сега, може би вероятно никога.
Устните му - прекрасни и пълни и една от причините да си падна по него - се притискат нежно в устата ми. Той иска всичко: милувки, нежни думи, силни прегръдки, ленив разговор след това. Аз бих могла да изтърпя бърз секс, но не и всичко това.
Устата му се движи по шията ми, докато едната му ръка ме притиска по-силно; пръстите на другата отварят хавлията и я дърпат, тя пада на пода.
- О, Господи, Звездичке - шепне до врата ми, желанието му отеква през кожата ми. — Мина толкова време.
Той има нужда от това. И се опитва да ми го покаже. И ме обича. И аз го обичам. И се нуждаем от нещо, което да ни събере отново.
Посягам към копчетата на ризата му, но пръстите ми са сковани и не мога да ги хвана. Кийт ме целува по рамото и аз отдръпвам ръка, опитвам се да го погаля по врата, но пръстите ми още не могат да усетят топлината на кожата му. Отмятам глава назад, това очаква той. Ръцете му се спускат надолу и ме притискат.
Не мога. Не мога.
Той хваща ръката ми и я притиска към твърдия си член, из- стенва. Аз съм скована. Цялото ми тяло е напълно неподатливо към всичко. Кръвта ми е студена, умът ми се е изключил. Не усещам нищо.
Спри, спри - казвам. В главата си го изкрещявам, но излиза като шепот от скованите ми устни.