Наистина искам.
Тогава ще намерим начин да стане - каза той, като ме прегърна и ме придърпа към себе си, прехвърли към мен силата и топлината си. - Нали? Ще намерим начин.
Постоянно всичко се свеждаше до едно и също.
Инвитро не беше вариант. Дълго се чакаше, а и щеше да е много скъпо. И как щяха да си взаимодействат всички хормони, които взимах, с другите лекарства?
Приемната грижа не беше вариант. Не можех да се грижа за едно дете само няколко дни или седмици и после да го загубя отново.
Осиновяването беше възможно, според Мал. Но аз се страхувах. От въпросите, които щяха да ми задават, от това, което щяха да искат да узнаят. Колко ли бързо щяха да стигнат до медицинската ми история. Какво щяха да искат да направя. Представях си ги как ме карат да скачам през обръчи, за да се впиша в критериите. Мал не мислеше, че ще е толкова зле, трябвало поне да проучим въпроса, но пък не той щеше да отбележи във формулярите „да“ на въпроса дали взимам редовно лекарства, не той трябваше да ходи редовно на лекар, за да проверяват кръвта му, не гой трябваше да информира пътната полиция, когато няма право да шофира. Мал не беше като мен, затова не разбираше какво е постоянно да те изключват като „съсипан“, „повреден“, „друг“.
И всичко постоянно се свеждаше до едно и също: да намеря жена, която да ни роди бебе.
Виктория е извън коментар, разбира се — каза Мал. Ние говорихме със седмици и разговорът винаги вървеше по един и същи начин.
Не знам, двама с гените на Уокън - бебето ще е много сладко.
Спри, спри веднага - каза той. - Това е твърде гадно дори за шега.
Мери би ми казала, че съм прокълната и си го заслужавам. Няма начин да я помоля за това.
Ами братовчедка ти Пола? Тя ти беше кума и има вече две деца.
Аз всъщност не харесвах особено Пола, бях я поканила за кума, защото майка й бе сестра на моята майка, защото бях живяла при тях и защото се очакваше.
Да, може би - казах аз.
Ами приятелката ти Каръл? Или Рут? Или Даян?
Те не са ми такива приятелки.
Имаше още някой, разбира се, но при всички дискусии никога не я споменавахме. Аз не го правех, защото и той не го правеше. И бях изненадана, че не го прави. Не знаех защо.
Замълчахме и на този етап един от нас казваше:
Наистина трябва да се познаваме с повече хора.
Ще платим на някоя, ще се запишем в една от онези агенции - каза той.
Да - отвърнах унило. - Освен че е скъпо, не знам дали ще е същото с непозната. Знам, че първо трябва да се срещнем с нея, да станем приятели и така нататък... но искам някоя, с която мога да си говоря всеки ден. Да се отбивам да я видя, да й помагам. Да съм част от ежедневието й, а не да се виждаме само на прегледите и раждането. Разбираш ли ме? Една приятелка ще ми позволи да правя това, а жена, с която сме се сприятелили само за целта, няма да ме допусне в живота си.
Ако потърсим правилната жена чрез агенция, ще можем да им обясним това.
Сигурно.
На този етап той отново повдигаше въпроса за осиновяване и аз трябваше да обясня защо не искам.
Нова - каза той, вместо да заговори за осиновяване.
Нова - повторих аз.
Тя е такава приятелка и ще ни допусне и двамата до живота си, а бебето ще е красиво.
И наполовина черно.
А, и...?
Той наистина, наистина не разбираше.
Знам, Мал, в твоя прекрасен, политически коректен свят с цветовете на дъгата такива неща нямат значение, но тук, на земята, имат. Хората ще гледат бебето и ще знаят, че не е мое.
Той замълча, после каза:
-Е, и?
Е, и? Мал, бебето ще изпъква на всички семейни събирания, на улицата, когато го водя в парка... Бебето винаги ще изпъква, хората ще забелязват и ще говорят.
Защо ти пука какво мислят другите хора? - попита Мал. Той естествено имаше увереността да не му пука. Той имаше силата да се бори с всеки, който би казал нещо за него и за онези, които обича. Аз нямах.
Не знам, просто ми пука. - След като си тръгнах от дома, аз си изградих нова репутация, станах такъв човек, за когото другите не говорят, слях се с тях. Това щеше да е обратното на сливане.
Стеф, нещата имат значение само ако им позволиш. Всички ние изпъкваме по много различни начини. Това има значение само ако позволиш.
Каза хубавият бял мъж от средната класа с хубав бял живот от средната класа. Много е лесно да говориш за значението на нещата, ако си от позицията на привилегирован.
Аз съм от работническата класа - каза той с широка усмивка. - И знам, че нещата имат значение само ако им позволиш, защото през всички тези години хората клюкарстваха за майка ми, за факта, че татко е бил в затвора, но на мен ми пукаше само ако Виктория каже нещо. Когато казваше на мама, че й е съсипала живота или когато обвиняваше мен и семейство Кума лиси, че сме я отпратили, защото не сме я обичали. Само тогава ме болеше. Само тогава имаше значение, защото ми пука какво мисли тя. Да, бил съм се в училище за неща, които хората казваха за семейството ми, но когато пораснах, осъзнах, че нямат значение. Те могат да кажат каквото поискат. И ако не харесват нещо, ами майната им, това си е техен проблем. Не мой. Ако някой не харесва факта, че детето ми е наполовина черно, може да се разкара от живота ми.