Добре. Разбирам това. Но не ми го причинявай отново, става ли? Не мога да функционирам без теб. Не ме отрязвай пак така, Нова. Не мога да го понеса. - Честността му, бруталната му откровеност беше обезоръжаваща. Внезапно си спомних онзи път, когато Стефани беше в болницата, нощите, които той прекара в апартамента ми, свит, изплашен, крехък. Знаех, че пред нея сигурно е смел, кара я да мисли, че случилото се не е голяма работа, но щом дойдеше при мен, посърваше. Разпадаше се и оставаше до сутринта, когато трябваше да се съвземе и да се вър-
не към живота си. Малцина бяха виждали Мал такъв. Дори вероятно Стефани не го беше виждала такъв.
Ще ми бъдеш ли пак приятелка? Винаги бъди моя приятелка.
Добре - кимнах. - Добре.
Той хвана главата ми и ме целуна по челото, после по бузата.
Добре, благодаря ти. - Той целуна и другата ми буза. - Е, сега мога да се прибера и да се наспя.
Нямам търпение да стана татко — каза той.
За да командваш всички и да казваш на всички какво да правят и да не стоят до късно? - попитах.
— Да. И за да се грижа за тях. Като твоя баща. Моят баща не го прави. Но когато стана татко, аз ще го правя. Как се става татко?
Свих рамене.
Трябва да имаш бебе.
Като онези в количките пред магазините?
Свих отново рамене.
Мисля, че да.
Попитах мама веднъж и тя се престори, че не ме е чула. И после я попитах отново и тя ми каза да питам татко, а той ми каза да си лягам. Корди ми се смя. Затова татко изпрати и нея да си ляга.
Замълчахме, чудехме се как се сдобива човек с бебе.
Няма значение, аз ще имам бебе - каза Мал. - И ще бъда татко. Ти можеш да бъдеш майката, ако искаш.
Усмихнах му се щастлива.
-Добре. Ти ще си таткото, а аз ще съм майката.
Трябваше да го направя.
На дванайсетия ден от серенадата на Мал се събудих и осъзнах, че трябва да го направя.
Един и същи сън ме тормозеше всяка нощ. Спомен, прероден като сън, и знаех, че това е съвестта ми и сърцето ми, които са се съюзили, за да ме накарат да го направя.
Мал се бе справил с толкова много лош късмет в живота си- и заслужаваше да има нещо хубаво сега. Той и Стефани щяха да бъ-
дат невероятно щастливи, в това бях сигурна. Той я обичаше, тя го обичаше. Бях убедена, че безбройните маски, които тя носеше, се свалят само и единствено за него. Без значение кога му е казала, той нямаше да я изостави само защото тя не може да има деца, той не беше такъв човек. Обикне ли някого, обича го завинаги. Дори да спре да те харесва, продължава да те обича. Отношенията му с баща му бяха доказателство за това. Той мразеше чичо Виктор за всичко, което бе сторил, но го обичаше достатъчно, за да носи неговия часовник и винаги да ходи на гробището на рождения му ден, никога да не казва и лоша дума за него пред майка си. Мал заслужаваше да бъде баща. Да има шанса да бъде баща.
Не можех дори да си представя какво й е на Стефани. Да знаеш, че не можеш да имаш деца заради собствения си организъм. Защото нещо в теб ти пречи да направиш това, което милиони хора по света правят съвсем лесно.
Защо изобщо учех за психолог? Да помагам на хората. Това е начин да помогна, да облекча страдание. Исках да облекча страдание, както терапевтът на леля Мер се опитваше да облекчи нейното страдание. Двама души, които обичах, страдаха, а това можеше да преобрази живота им. Аз трябваше само да забременея. Не беше кой знае какво. Жените постоянно го правеха. Девет месеца и после щях да им дам бебето. Те щяха да са щастливи, аз щях да се чувствам страхотно, защото съм помогнала на двама много важни за мен хора. Не беше кой знае какво в общата картина на нещата. Ако се отдръпнеш, ако потиснеш чувствата и мислите за това, ще стане. Не е така трудно като да започнеш война, например.
Взех телефона до леглото си, набрах номера, докато чувствата от съня още жужаха около мен и докато все още бях напълно убедена, че постъпвам правилно.
Трябва да направим изследвания за НIV и другите неща- казах, когато вдигнаха телефона.
— Нова? - попита той.
И трябва да седнем да поговорим. Какво - и кога - ще кажем на близките си, как ще го направим. Трябва да обсъдим всичко.
Той мълчеше.
И трябва да измислим какво ще му кажем, когато порасне, или може да му кажем още като съвсем малко, за да не му дойде като изненада.
Добре.
И трябва да... не знам, има и други неща. Но трябва да направим някакъв договор или нещо подобно.
Значи си съгласна? - попита той, надеждата и вълнението се промъкваха в гласа му.
Ами, предполагам, че да.
За първи път в живота си чувах Мал да избухва в сълзи. Той бе плакал само няколко пъти през годините, откакто го познавах, и то тихо, почти незабележимо.