О, Господи, благодаря ти - каза той. - Толкова ти благодаря. .. Ще кажа на Стефани и ще дойдем при теб. Става ли?
Да, разбира се.
Благодаря ти - каза той. - Не знаеш какво означава това за нас.
Знаех. Това би означавало страшно много и за мен.
Когато го чух да подсмърча разплакан, разбрах, въпреки неудобството и притеснението, които се появиха с пълното ми разбуждаме от съня, и ужаса, който пропълзя в сърцето ми, знаех, че постъпвам правилно.
Все пак това беше Мал. Разбира се, че постъпвах правилно.
20.
Затворих се в тоалетната на работа и плаках.
Единственият път, когато съм била толкова щастлива, бе на сватбата ми.
Купих й цветя.
Купих й шоколад.
Купих й малко шишенце киселина.
Когато я видях, отново забелязах колко е поразителна. Тя сияеше от вътрешна красота. Тя беше това, което правеше, и беше красива, защото правеше нещо красиво.
Говорихме, говорихме, говорихме и тя каза, че мога да идвам да я виждам когато пожелая, стига да си е у дома. Тя каза, че бебето ще е мое и мога да съм до нея колкото искам.
Тя щеше да промени живота ми.
Не исках да мисля, че това ще промени и нейния живот. Но аз щях да се грижа за нея. Щях да се грижа да е добре. Тя правеше нещо прекрасно за мен, най-малкото, което можех да сторя, е да се грижа за нея в замяна.
21.
Три минути.
Сто и осемдесет секунди. Целият ти живот може да се промени за времето, за което можеш да свариш рохко яйце. Никога не бях харесвала мисълта да преживявам всяка секунда като последна, докато не седнах с тиктакащия таймер на масичката до мен и дългата бяла пръчица с две прозорчета.
Чаках.
Чаках да видя дали животът ми ще се промени. Завинаги. И преди не ми харесваше тази мисъл. Това би означавало край за много първи неща. Никога нямаше да съм бременна отново за първи път. Никога нямаше да мога да попълвам формуляри, в които се пита дали имам деца, без да се зачудя какво означава това - дали съм раждала, или дали те живеят с мен. Никога вече нямаше да мога да кажа на никого, когато забременея отново: „Да, това е първата ми бременност“, без да чувствам, че лъжа или без да помисля за това дете.
След изследванията, които и Стефани направи, за да не се чувства изолирана, подписахме договор чрез един от бившите й колеги и аз получих мостра. Не знаех как е получена, не исках да знам как е получена, но ме чакаше в стъкленица, увита с кафява книжна торбичка, когато пристигнах в къщата им в уречения ден. Всичко друго беше в моя апартамент.
От щателното проучване, което направих, разбрах, че е най-добре мострата да се държи на телесна температура, затова я пъхнах в сутиена си и я покрих с якето, когато излязох да чакам такси. Мал ми предложи да ме закара, но беше най-добре да го направя сама. Те стояха на стълбите, когато си тръгвах, тя сгушена до него, ръката му на раменете й, изглеждаха като родители, които изпращат децата си сами в големия широк свят за първи път.
В таксито започнах да си представям как катастрофираме и ме откарват в болницата, а там виждат, че имам бурканче със сперма под дрехите си. Представях си лицата на родителите ми, докато лекарите им обясняват: „Дъщеря ви е получила вторични наранявания от бурканчето, което се е счупило до гърдите й при удара. Като че ли е съдържало голямо количество сперма. Случайно да знаете защо дъщеря ви е носила почти два литра сперма у себе си?“ Разбира се, че не беше толкова много, но при катастрофата щеше да нарасне до невъобразимо количество.
Слава богу, прибрах се жива и здрава и след като се изкъпах, аз...
След това се опитах да не мисля какво направих. Изпратих съобщение на Мал „Мисията изпълнена“ и после го изхвърлих от ума си. Ако мислех за това, всички съжаления, тревоги и страхове щяха да се появят отново. Постъпвах правилно, знаех го. Но когато си мислех за онова, което вероятно се случва в мен, се плашех.
Не бях сигурна дали други жени, които се опитват да забременеят, са го преживявали, но мисълта за това, отделна от мисълта защо го правя, беше ужасяваща. Скачах в огромното неизвестно. Променях живота и тялото си. Кийт вече ме беше напуснал заради това; а сега вероятно се случваше. Най-добре беше да се преструвам, че не се е случило, докато цикълът ми не закъснее. Което и стана - преди два дни. И затова си бях купила теста.
Казах на Мал и Стефани, че не бива да говорим за това; ще им кажа, ако имам нужда от нова проба, но те не бива да мислят за това, за да можем да продължим нормално живота си, докато не получим желания резултат.
Десет секунди.
Десет секунди и щях да знам. Щях да знам дали ще трябва да премина отново през това.
БРРРРРРРРРР? - прозвуча алармата и макар че я очаквах, се стреснах. Взирах се в пръчицата. Ръката ми трепереше, когато посегнах да я взема. Една чертичка не си бременна. Две чертички - бременна - повтарях си. Една не си. Две си.