За да се продължи името.
Не е ли достатъчно, че ще продължи фамилното ти име? В такъв случай би трябвало жените да го правят. Защото нашите фамилни имена се изличават при брака и затова би трябвало да кръщаваме първите си момичета на себе си.
Той притисна устни към върха на носа ми.
Това е глупаво. Няма да стане.
Жалко, мисля, че сигурно си прав.
Освен това Кармелита е прекрасно име.
Да, така е, но не за нашата дъщеря... Представяш ли си? Може да имаме дъщеря.
Не, момче ще е.
Той говореше напълно уверено. Аз вдигнах очи към него. Той се взираше в пространството с блажена усмивка на спокойното лице и разфокусиран поглед.
О, да не би да знаеш нещо, което аз не знам?
Не, не. Нова ми каза. Имала чувството, че носи момче.
Сърцето ме си сви леко. Само леко. Нищо особено. Това бе
просто моментно изпърхване, което изчезна веднага. Защо не беше ми казала това?
Кога ти го каза?
Онзи ден. Питах я дали ще разбере какъв е полът на детето и тя каза, че нямало нужда, защото знаела, че е момче.
Но ние се разбрахме да не разбираме пола на детето - напомних му.
Знам, но само защото ние не искаме, това не означава, че и Нова не би искала да знае.
Отдръпнах се от него и го погледнах. Красивото му лице, силните и ъгловати черти още бяха омекнали от блаженството, когато се обърна към мен. Смръщих се.
Няма значение какво иска да знае тя. Това няма нищо общо с нея, Мал.
Сега той се смръщи и примигна няколко пъти.
Тя носи бебето - напомни ми.
За нас. Това е нашето бебе. Ние взимаме решенията за прегледите и за това дали да научим пола му. Тя само носи бебето. То расте в нея. Ние ще бъдем родителите му, което означава, че ние трябва да взимаме всички решения.
Челото му се смръщи още повече.
Това звучи... не знам, хладнокръвно - каза той.
Сърцето ми потрепна, малко по-дълго този път. Само с част
от секундата по-дълго, нищо притеснително.
Тя трябва да се отнася хладнокръвно към това, Мал. Не разбираш ли? Ако започне да взима решения като например да разберем пола на детето, или дори ако участва в подобни решения, как ще може да ни го даде после?
Той се размърда в леглото, като леко ме избута от себе си, за да може да седне. Забелязах движението обаче, лекото отблъскване. Не мен отблъскваше, а онова, за което не беше мислил много досега. Онова, за което не искаше да мисли: как това ще се отрази на Нова. Той просто бе приел, че за нея ще е лесно, защото го прави за нас. Защото тя е каквато е и прави нещо за човек, когото обича, и няма да има усложнения.
Не бях се замислял за това - призна той.
Ако започне да мисли за бебето като за нещо повече от дете, което расте в утробата й, няма да иска да ни го даде - казах аз.
Говориш сякаш у нея просто се размножава някаква гъбична инфекция и трябва да се отърве накрая от нея.
Не, налага се да го направи. Не знам как някой би могъл да стори това, което прави тя. Мисля, че е прекрасно и не знам как ще й се отблагодаря, но аз не бих могла да дам детето.
Мимолетен поглед, някакво изпърхване, премина по лицето му. Мисълта за онова, което бях изоставила, нероденото дете.
— Онова беше различно, Мал - казах аз и свих колене към гърдите си. Една от книгите падна от леглото и се приземи с тътен на килима. - Дори не знаех кой е бащата. Можеше да е един от трима мъже и аз не помнех какво се случи. - Говореше бързо, силно и отбранително, опитвах се да му напомня за безнадеждността на ситуацията ми. - Аз бях на петнайсет и болна. Не бях здрава и в състояние да се грижа за дете. Нямах друг избор. Те ме накараха да го направя.
— Знам - каза той и посегна към мен.
Аз се отдръпнах, не исках да се опитва да ме успокоява след това, което си беше помислил.
Не, не знаеш. Ти си мислиш, че съм се отказала от детето. Сякаш е същото. Но не беше.
Да, знам, съжалявам. Не мислех наистина, че си се отказала от детето, просто... просто мимолетна мисъл. Съжалявам.
Аз не бих могла да направя това, което Нова прави. Тя ме изпълва с възхищение, честно. Възхищавам се на жена, която може да направи това за някого, но аз не съм такава.
Той кимна и потърка главата си зад дясното си ухо. Беше притеснен. Притесняваше се за Нова, притесняваше се какво ще й причини всичко това. Тя не беше от хората, които могат да направят това хладнокръвно.
Бавно огледах красивото, притеснено лице на съпруга си, всяка бръчка ми напомняше как и защо го обичам. Това не му беше хрумвало. Дори когато я накарахме пак да ни стане приятелка, не беше помислил, че това може да я увреди завинаги. Докато аз, аз винаги бях знаела, че обичта й към Мал ще я унищожи.
Трябва да се грижим за нея — казах на Мал. — Ето защо й купувам неща. Трябва да се уверим, че е добре. Не само заради здравето на бебето, но и заради нея самата, че ще е добре след всичко това. И трябва да се уверим, че няма да започне да мисли за себе си като за майка на детето, защото това ще я унищожи.