Чух как вратата изтрака и стомахът ми се сви. Не исках да го виждам отново. Със или без Стефани, не исках да го виждам отново. Като всички приятели и ние се карахме понякога, но сега той бе променил фокуса, сега се опитваше да разбие отново сърцето ми. Не исках да го виждам.
Какво те кара да мислиш, че никога не съм те искал? - Подскочих два пъти: веднъж, защото още беше тук, и отново, защото звучеше толкова ядосан.
Спрях да крача и го погледнах. Той беше ядосан: гневът бе изписан на лицето му и гореше в очите му.
Какво те кара да мислиш, че никога не съм те искал? - повтори той.
Ти ми го каза.
Аз съм ти го казал? - Мал беше искрено объркан. Очите му като че ли търсеха назад във времето, в спомените му, кога е произнесъл тези думи. - Кога съм ти го казал?
Примигнах насреща му. Да не си го бях въобразила? Всеки, който видеше объркването му, щеше да си помисли, че съм.
Дойдох да те видя през първата ми година в Оксфорд,
помниш ли? Излязохме и аз се опитах да ти кажа какво чувствам, че те обичам, и ти ме спря, като каза, че никога не би се интересувал от жена, която ти е приятелка. Приятелите не бива да бъдат нищо друго, така каза. Не би помислил за секс и опре- делено не и за любов. Помниш ли? Това беше три седмици, след като дойде при мен и ние почти... Ти ме докосна така за първи път, а после размисли и аз не можах да го понеса. А после каза, че не се интересуваш от жена, която ти е приятелка. Да, ти ме накара да мисля, че никога не си ме искал.
Това беше преди години - каза той. - Бях на осемнайсет, за бога. И тъкмо започвах да правя секс. Бях обграден от момичета, които ме забелязваха за първи път в живота ми, и експериментирах. Не исках да експериментирам с теб тогава, защото беше твърде голям риск. - Той вдигна ръце и ги отпусна. - Но беше откачено, защото всъщност много те исках. Всеки път, когато се сближавах с момиче, после се чудех, дали с теб ще е по-хубаво. Това започваше да ме подлудява, защото веднага след секса започвах да мисля за теб, макар че ти ми беше само приятелка. Не можех да разбера какво става, защото никога не бях мислил за теб по този начин. И онзи уикенд... исках го, Господи, наистина го исках. Дойдох нарочно без Корди. Когато те видях гола в банята у нас, нещо прищрака в мен и ти се превърна в жена. Разбрах защо съм бил толкова объркан. Тогава манията ми се отключи напълно. Дори наричах момичетата, с които спях, „Нова“. Затова дойдох, за да се приключи. Да видя дали се интересуваш и... ами исках те.
— Но трябваше да спра, защото знаех, че с теб не може да е за една нощ. Ако го направим, трябваше да сме заедно завинаги, а
аз не бях готов за това. И не можех да ти позволя да ми кажеш, че ме обичаш. Не можех да те лъжа, като кажа, че аз не те обичам, но тогава не можех и да ти го кажа. Не точно тогава. Но нищо от това не означава, че никога не съм те искал. Кой знае какво искат осемнайсетгодишните? Кой взима решения завинаги на тази възраст и се придържа към тях до края на живота си?
Добре, Мал, тогава бяхме на осемнайсет. Ами после? Нито веднъж не ми показа, че изпитваш нещо такова към мен, че ме искаш. И колко, десет, единайсет години - нищо. Нито знак, че се интересуваш. Ти никога не излезе с друга като мен. Нито веднъж. Всички бяха по-слаби или по-пълни, по-ниски или по-високи, по-красиви или по-непривлекателни, но нито веднъж с такава като мен. Трябваше да се примирявам с тях. И да не забравяме, че всички до една ме мразеха, макар че ми напомняха защо не ме обичаш. И тогава ти се ожени за жена, която няма как да е по-различна от мен. Ние сме такива противоположности, че сякаш нарочно си я избрал, за да ми докажеш, че не би понесъл да си с такава като мен. Затова не пренаписвай миналото, когато е съвсем ясно от действията ти какво точно чувстваш.
Мария имаше твоята усмивка, но не и твоите очи. Ангели имаше твоите очи, но не и твоя нос. Джули говореше като теб, но не беше толкова умна. Клеър имаше твоята амбиция, но не и твоя чар. Алис малко миришеше като теб, но не се смееше като теб. Джейн имаше твоите длани, но не и твоите ръце. Искаш ли да продължавам? Защото мога да изброя всяка жена, с която съм излизал, и в какво е приличала и не е приличала на теб. И да, ожених се за Стеф , защото тя няма нищо общо с теб. Това беше край на мъчението ми. Най-сетне. Най-сетне намерих жена, която не ми напомняше за теб заради всички начини, по които не беше ти. Можех да започна с нея отначало. Можех да се науча какво е любовта, без всичко да се свежда винаги до теб.