Вече беше свършило.
Повече нямаше да говорим за това. Аз щях да родя бебето, щях да пътувам по света и те щяха да го отгледат, а ние с Мал никога нямаше да говорим повече за това. Щяхме да го погребем. Затворих телефона, пъхнах го под възглавницата си и го стиснах като най-скъпоценния камък, който съм намерила, но трябва да върна на собственика му. На сутринта щях да изтрия съобщението. На сутринта щях да върна скъпоценния камък там, откъдето бе дошъл. Но сега щях да се вкопча в това, че за първи път в живота ми Мал ме нарече красива.
26.
Много по-трудно е да се търси доказателство за връзка, когато тя не се случва физически.
Нямаше издайническо червило на яката му, не се усещаше миризмата на парфюма й, нямаше необясними отсъствия или внезапно контене. Много по-лесно е да скриеш, когато изневеряваш само със сърцето и мислите си; много по-трудно е за разкриване.
Започнах да го наблюдавам: да гледам дали се отнася нанякъде. Ако го направеше, щях да го попитам нещо за Нова и за бебето и така да го разкрия. Щях да видя дали ще се изчерви, дали ще изглежда притеснен, или виновен, преди да отговори. Той го направи няколко пъти и аз разбрах къде е, когато се отнася така. Друг път отговаряше без вина или изчервяваме и аз разбирах, че в този миг не е бил при нея в мислите си. Когато се любехме, винаги държах очите си отворени, чаках мига, в който неговите ще станат стъклени, ще потъне в мисълта за другата жена за няколко секунди. Той винаги се връщаше при мен, свършваше заедно с мен, но виждах кога си позволява да мисли за нея.
От нея разбрах, че нещо се е случило. Изписа се на лицето й още щом отвори вратата, когато я посетих след два дни. Усмихна ми се и каза, че се радва да ме види, както винаги, но сега сетивата ми бяха отворени и можех да виждам не с очите, усещах как аурата й се промени. Тя се беше променила. Тя не миришеше на Мал, както той онази вечер, но беше пропита от вина.
Добре ли си? - попитах я, след като тя повърна за трети път за половин час.
Да - отвърна и прибра зад ухото си косата, която бе сплела на плитки, и се тръшна на дивана до мен. Не ми изглеждаше добре. Лицето й беше някак с друг цвят. - Нали помниш какво ти казах, не е само сутрешно прилошаване, ами денонощно при- лошаване.
Кимнах.
Е, това е. Изтощена съм. И колкото по-изморена съм, толкова по-зле се чувствам. Не е хубаво, когато управител на ресторант все тича в тоалетните да повръща. Не внушава увереност на клиентите в храната. Мислех, че вече ще е отминало, но не, продължава все така.
Какво не бих дала, за да можех да се чувствам така - казах аз. Беше гадно от моя страна и го знаех. Но трябваше да разбера.
Трябваше да видя как ще реагира, когато натисна този емоционален бутон. Не мислех, че ще има нужда. Сега щях да го използвам като детектор на лъжата.
Видях как енергията около лицето й посветна: вина. Чиста, концентрирана вина. Знаех много за вината. И можех да я разпозная.
Тя притисна ръка към устата си и хукна към тоалетната. Станах, отидох в кухнята, сложих две филийки в тостера, включих чайника и свалих една бяла чаша от шкафа - пуснах вътре торбичка с чай от лимон и джинджифил.
Изчаках филийките да покафенеят и чайникът да заври, за да направя успокояващ стомаха чай. Бях скръстила ръце и се питах колко ли пъти е целувала съпруга ми. Колко ли пъти го е галила. Когато е планирала да се люби с него. Колко ли пъти му е казвала, че го обича. Колко пъти той й е отговарял.
И докато топях торбичката в чашата, а покафенелият хляб изскочи от тостера, аз се питах как ще я накарам да си плати.
Мразех се за това, но беше необходимо. Да ровя из нещата му.
В джобовете му, в колата, в бюрото му у дома. Започнах да се появявам неочаквано при нея, когато знаех, че той ще е там, и когато знаех, че не бива да е там. Нищо. Три седмици - нищо. Ако се появявах при нея, когато той е казал, че ще бъде там, те не изглеждаха изненадани. Не изглеждаха, сякаш току-що са се облекли, нито сякаш са възнамерявали да се събличат. Тя винаги слагаше ръката ми на корема си, неговата също. Ако се появявах, когато той бе казал, че ще работи до късно, той никога не беше там - винаги работеше до късно.
Но знаех, че става нещо. Той още се отнасяше в транс, пренасяше се при нея, докато се любеше с мен. Тя още носеше вината си като някакво метафорично було, когато бяхме сами.
Имаха връзка. Или мисълта, която се въртеше из ума ми от известно време, но започваше да изглежда все по-вероятна с всеки изминал ден: те щяха да задържат моето бебе за себе си. Те просто изчакваха; чакаха бебето да се роди и тогава щяха да избягат заедно. Или да се пренесат в моята къща. Той, тя, бебето ми, моята къща.