Станах много добра в сдържането на дъха си. В това да се чувствам безтегловна и несъществуваща, докато баща ми веднъж не разби вратата, защото съм била твърде тиха в банята твърде дълго. Тогава бях изтръгната от космоса, имаше писъци, викове и водата беше червена и аз се озовах за първи път на едно от онези места.
Повече не ми позволиха да заключвам вратата. Започнах да живея като затворник, бях заложница на отворените врати.
Когато най-сетне влязох в университета, не можех веднага да повярвам, че ми е позволено да заключа вратата на стаята си и на баните в коридора.
Смачквам цигарата в тежкия стъклен пепелник.
Дали ще ми позволи да го видя? От плът и кръв, дали Нова ще ми позволи да го видя?
Посягам пак към цигарите.
Всеки път, когато затварям очи, виждам усмивката му, блясъка на интелигентност в очите му, радостта, която сигурно носи на всички около него.
Много бих искала да го видя на живо. Може би ще ми позволи. Тя е такъв човек. Справедлив. Вече знам това, разбира се. Вече. Знам, че тя никога не би...
Може би ако не на мен, поне на Мал. И може би той ще ми каже. Ще го опозная чрез Мал.
Спирам, преди да запаля следващата цигара, прибирам я в пакета. Ставам, изпразвам пепелника в контейнера и после внимателно го скривам зад един вечнозелен храст и градинското джудже, което лови риба и което сестрата на Нова ни подари за новата къща. Мал много се бе смял на това джудже, но аз не разбирах.
— Това е шега - каза той, — това е най-ужасното нещо и тя знае, че никога няма да го изхвърля, защото е подарък. - Сега то ми помага да крия тайната си. Една от тайните си.
Понякога се чудя дали другите хора са като мен. Дали другите хора имат толкова много тайни, че не са съвсем сигурни винаги кои са точно. - Аз, ами, не мисля, че мога да се справя с това - казах му.
С кое? - Той спря да връзва обувките си и ме погледна
предпазливо. От тона ми усещаше, че не говоря за изкачването на хълмовете в Лейк Дистрикт.
— С бебето. Не мисля, че мога да се справя с това. Не осъзнавах колко е трудно да виждаш как някой прави за теб нещо, което аз не мога да направя. Не мисля, че мога да се справя.
Тя не го прави за мен, тя го прави за нас.
— Не мисля, че вече ще има „нас“, Мал. Не и с това бебе. Мисля, че трябва да отидеш и да бъдеш с нея. И с вашето бебе.
Той се изправи, обувките му още не бяха завързани. Смръщи се.
Това е нашето бебе. Тя ще го роди за нас. И аз искам да бъда с теб.
Поклатих глава, изненадана колко съм спокойна, като се имаше предвид какво правя.
— Не е така. Ти обичаш нея. Искаш семейство с нея. Не с
мен.
Той се втренчи в мен объркан, сякаш някой го бе ударил между очите с нещо огромно и твърдо.
Обичам теб. Теб. Искам бебе с теб.
Това е, не можеш да имаш бебе с мен. Можеш с нея.
Спри с тези глупости, Стефани. Става ли? Просто престани. - Той се наведе да си завърже обувките, но аз виждах, че ръцете му треперят. Получаваше се. Успявах да го разклатя.
Ами ако направя нещо на бебето? - попитах.
Нищо няма да направиш на бебето.
Но ако му направя? То не е мое. Жените нараняват собствените си деца постоянно. Откъде знаеш, че аз няма да нараня дете, което дори няма генетична връзка с мен? Това ще е твоето бебе от друга жена. Ами ако... Ами ако... Ами ако го нараня?
Това няма да стане - каза той строго. Беше завързал връзките на лявата си обувка, но още не вдигаше глава към мен.
Не знаеш това. Не знаеш на какво съм способна. Никога не си знаел на какво съм способна.
Той се изправи, този път очите му прогаряха дупки в мен.
Защо е това всъщност? - попита.
Всъщност?
Той кимна.
Знам, че не е защото си се изплашила да не нараниш бебето. Ти не би го направила. Каква е истинската причина?
Не искам да отглеждам бебето на друга жена. Пардон, не искам да отглеждам нейното бебе. - Ето, казах го.
То ще бъде наше бебе. Тя го носи за нас. Тя е бременна единствено заради нас. Това ще бъде нашето малко момченце или момиченце. Твоето малко момченце или момиченце.
Но аз дори няма да мога да се преструвам, че е мое. Всеки ще разбере. И ще си мислят, че си чукал друга, а аз съм толкова безгръбначна, че съм се примирила. Или ще трябва да лъжа и да казвам, че е нещо генетично, от далечен роднина. Но всички ще ме гледат и ще знаят, че това не е моето бебе.