Защо ти пука какво мислят другите? - попита той вбесен.
Не знам. Просто ми пука. Не знам защо, но ми пука какво мислят другите. Всички шеги по улицата, особено ако тримата сме заедно. И мога да си представя какво ще кажат близките ми. Не искам да минавам през всичко това.
Това е глупава причина да не искаш бебето.
— Знаех си, че ти ще ме помислиш за глупава, затова не исках да ти казвам.
Не мисля, че ти си глупава, и не съм казал, че си глупава. Глупава е причината да не искаш нашето дете. Не виждам какъв е проблемът.
Е, ти не можеш да видиш, нали? Това е твоето дете. Ти можеш да имаш деца. Аз не мога. - Усетих как сълзите се събират и примигнах, за да ги спра.
— Стеф, не те разбирам. Говорили сме вече за това. Дори преди да я помолим да...
И ти ме убеди. Каза, че всичко ще бъде наред. Но аз не мисля, че ще бъде наред, Мал. Не мислех, че ще се чувствам така. От една страна, се чувствам свързана с него или с нея, но най-вече се чувствам празна. Ти можеш винаги да си отидеш с нея. Аз винаги ще живея на ръба, ще се питам кога тя ще поиска детето си обратно.
НО ТОВА Е НАШЕТО БЕБЕ! - извика той, думите му изкънтяха през хълмовете - бебе, бебе, бебе - отекна след секунда.
— НЕ, НЕ Е! - извиках в отговор, чаках ехото на „не е“, преди да снижа глас отново. - То е твое. То е нейно. То не е наше.
Той се взираше в земята пред мен, очите му търсеха нещо. Точно както го видях в тъмната кухня онази мощ, когато осъзнах какво се случва под носа ми.
Пред закона аз съм никоя. Въпреки договора, който подписахме, ако тя си промени решението, може да се отърве от мен просто ей така! - щракнах с пръсти. - Нямам истинска връзка с бебето. А емоционално... Емоционално не мога да преодолея факта, че то никога няма да бъде мое. Винаги ще е твое, никога изцяло и напълно мое.
— Пиеш ли си лекарствата? - попита той. Удар под кръста. Неочакван. Мал никога не правеше така, никога не използваше това срещу мен.
Няма значение дали ги взимам, това не променя факта, че никога няма да мога да обичам това дете като мое.
— Не мога да повярвам.
Това е истината, Мал. Така се чувствам. Затова мисля, че ще е по-добре за всички да отидеш при нея и вашето дете. Знам,
че всъщност искаш бебето. Не искам да пропуснеш шанса си сега, така че върви при пея.
Винаги съм казвал, че няма значение дали ще имаме деца.
Да, но знам, че не го мислеше.
Мислех го. Точно както ти го мислеше преди всички тези седмици, когато ходеше при нея, когато казваше, че обичаш бебето. Ти му купи толкова книги. И знам, че купуваш и дрехи, които криеш. Знам колко беше развълнувана. Затова не ти вярвам. Затова мисля, че просто имаш моментни съмнения и ще размислиш. - Той кимна, сякаш убеждаваше себе си. - И двамата сме под напрежение сега и съм сигурен, че всички родители се чувстват така, преди да се роди детето им. Тревога и безпокойство как ще се почувстват. Дали ще могат да се справят. При нас има и допълнително напрежение - че трябва да обясним на семействата си ситуацията след няколко седмици. И други такива. Щом се свърши, ти ще погледнеш назад и наистина ще видиш колко глупаво е да се тревожиш така. И двамата ще видим. Защото аз също имам съмнения и се чувствам дори още по-глупаво, задето ти повярвах и ти се разкрещях.
Взирах се в него. Така гледах адвокатите и съдружниците в юридическата кантора, които понякога си въобразяваха, че щом съм офис мениджър, съм по-нисше същество от тях и поради това не е нужно да бъдат любезни с мен.
Ти не ме разбра - казах равно. - Аз няма да приема това бебе в живота си, камо ли в къщата си. Ако искаш да продължиш, хубаво. Ти избираш. И това ще означава, че вече няма да си с мен.
Караш ме да избирам между теб и бебето?
Не, Мал, изборът е вече направен. Не искам бебето и не искам и теб.
Не искаш вече мен? - попита той, ужасен. Вътрешно стана малко момченце, изплашено и само. Ужасен от чутото. Изплашен от чудовището, което стои пред него и слага край на брака му.
Не и докато някъде има твое бебе, не - заявих аз.
Той се опита да се съвземе. Да потърси някъде утеха и убежище.
Обичам те - казах, решила да му я предложа. - Повече от живота си. Не искам да пропускаш това. Аз реших да приема, че
не ми е писано да имам деца, но на теб явно ти е писано. Ти имаш дете. И това е нещо, от което аз не мога да бъда част. Не и напълно. И ти винаги ще бъдеш разкъсван между нас. Затова ако прекратя всичко сега, ти няма да се разкъсваш. Няма да трябва да избираш след няколко години. - О, Господи, ще се разплача — осъзнах. Беше по-трудно, отколкото си мислех. Бях упражнявала тази реч милион пъти в главата си през последната седмица, но сега ми се доплака.