Над лекото жужене на двигател и в топлия въздух се носят снежинки. През май, вали. Малки снежинки се спускат от небето и покриват света около мен с тънък слой бяло. Спирам, стоя неподвижна и гледам как снежинките танцуват около мен на топлия вятър. Това е чудо. Чисто чудо.
Обичам снега. Как кара всичко да изглежда по-меко. Няма остри ръбове, когато вали сняг; всичко е гладко и меко. Пътят вече не е дълъг и труден, а кадифен и приканващ, и толкова къс, колкото искаш да бъде. Мразя студа, обичам снега. И сега имам всичко: сняг без студ. Протягам ръце, опитвам се да уловя снежинките. Завъртам се от удоволствие и накланям глава назад, за да погледна небето, което е озарено не само от оранжевите улични лампи, но и от звезди, от блещукащите падащи снежинки.
Снегът е топъл по кожата ми, не се топи при допир, лепне по ръцете ми, по голямата плетена жилетка, по тъмносините джинси и черната ми коса.
Честита годишнина - казва Кийт, като излиза от сенките до входа на болницата. Стоял е там и ме е гледал. Върви към мен, докато аз още се взирам в белите снежинки, които кацат по мен и по земята, правят я мека и нежна. Преобразяват я от твърдия път, по който трябва да вървя всеки ден, за да видя сина си, в нещо успокояващо.
Ти ли го направи? - питам го, когато приближава и ме прегръща със силните си мускулести ръце. Внезапно вече съм в безопасност, защитена. - За мен?
Той кима.
Честита годишнина — шепне в косата ми.
Годишнина? - Като двойка всъщност имаме много паметни
Дати за годишнини. Срещнахме се, когато бях на деветнайсет и кандидатствах за работа в бара, който той ръководеше, в центъра на Оксфорд. Той беше десет години по-голям от мен и не ми обърна внимание, разбира се. След две години, няколко дни след
19
двайсет и първия ми рожден ден, когато вече не работех в бара, той ми се обади и ме покани да излезем. „Трябваше да изчакам, докато пораснеш, преди да направя нещо“ - обясни ми. Имахме две първи срещи. На първата бях толкова притеснена и се успокоявах с толкова много алкохол, че заспах на предната седалка на колата му, преди да стигнем до края, и се наложи той да ме занесе до нас и да ме предаде на съквартирантките ми. Втората първа среща, която не очаквах да се случи, беше след седмица и аз изобщо не пих. После имаше и други знаменателни дати: когато се разделихме за първи път, защото си мислех, че е твърде стар за мен; когато се събрахме пак; когато се разделихме отново след пет месеца, защото той искаше обвързване. Събирахме се и се разделяхме много пъти през годините, докато накрая той не ме изостави, преди осем години. И после, преди три години, се събрахме за последен път и се появиха още две паметни дати: денят, когато заживя с мен и с Лио, и денят, когато се оженихме. Аз помня дати и знам, че мито една от тях не се пада през май.
Не е годишнината ни - казвам.
Не от сватбата, не - съгласява се той.
Не е наша годишнина - уверявам го. - Щях да помня.
Ръката му се вдига към задника ми и ме стиска, докато ме
целува по ухото, топлият му ароматен дъх гъделичка бузата и врата ми.
Днес е годишнина от първия ни секс. - Той изръмжава последната дума и я прави някак прелъстителна, мръсна, романтична и любяща едновременно.
От всички годишнини ти реши да превърнеш точно тази в такъв публичен празник? - казвам през смях.
Това е напомняне, че чудесата се случват два пъти на един и същи човек.
Сигурно имаш предвид, че е чудо, че съм легнала с теб, а не обратното, защото иначе ще си имаш проблеми.
Разбира се - казва той и стиска пак задника ми.
Усмихвам му се.
— Не мога да повярвам, че си направил това за мен.
За кого друг да го направя? - Той ме целува по ухото.
— И разбира се, трябва да благодарим на поддържащия екип - Питър, който бе измъкнат от леглото, за да отвори магазина си
и да заема от него машината за сняг; охранителят, който се научи да работи с въпросната машина; и, разбира се, на теб, за съвършената реакция.
Благодаря - казвам. - Никой не ми е подарявал чудо досега.
В този момент искам наистина чудо. Чудо, което ще ми върне Лио, чудо, което ще ми върне живота какъвто беше. Не е нужно да е божествено чудо, може и да е човешко. Сънищата вече се появяват по един на ден, редовно, и винаги го отделят все повече и повече от мен; наистина имам нужда от чудо.
Звездичке - казва нежно Кийт, като ме прегръща силно. Смътно съзнавам, че отново ме нарича с името, когато ми даде на първата ни среща в бара (Нова... експлодираща звезда...).
Звездичке - повтаря по-настоятелно. - Престани, моля те. Престани да мислиш за това поне за две минути. След това ще се върнем там. Ще се върнем при всичко това. Но сега просто бъди тук с мен за .миг и се радвай на снега. Става ли?