Не думите „обичам те“ ме свързаха с Мал, когато се запознахме. Не беше и страхотният секс или ваканциите и разговорите до среднощ; а да лежа до него и да го слушам как диша, докато спи, да знам, че ще е още там на сутринта. Когато той ми каза за майка си. За болестта й. Това беше интимността, която ми позволи да му се отдам. Възможно най-пълно. Така изцяло, както не бях се отдавала на друго човешко същество.
Обещах, че никога няма да те оставя - каза той.
Няма проблем, няма да се разпадна без теб, ще се оправя.
Мал затвори очи. Като че ли беше спрял, като захранвано
от батерия механично войниче, което е марширувало весело и после внезапно застива. Вече нямаше енергия, която да го задвижва, можеше само за стои неподвижен. Тих.
Ще кажа на Нова, че не искаме вече бебето - каза той след десет минути тишина. Беше тих и неподвижен като планините, които щяхме да изкачваме.
-Но...
Когато се приберем, ще й кажа - рече той. - Ще й кажа,
че сме размислили, че не можем вече да поемем такава отговорност. Ще й кажа.
Не е нужно да го правиш, Мал. Казах ти, че си свободен да отидеш при нея. Да бъдеш с бебето. Да бъдеш с нея.
Казах, че никога няма да те напусна. Нова ще разбере.
Нямаше. Разбира се, че нямаше. Как би могъл някой да разбере? Дори и Нова, най-разбиращата жена, която познавах, не би разбрала това.
И какво ще направи тя? - попитах аз. - Ти я познаваш по- добре от всеки друг. Какво ще направи според теб?
Той сви рамене.
Не знам.
Мислиш ли, че може да направи аборт?
Видях как ножът се забива в корема му при тази мисъл. Ето защо ми трябваше цяла седмица, за да направя това, след като открих съобщението. Трябваше да приема тази вероятност и тази отговорност.
Мал, не го прави. Не и заради мен. Върви при нея и бъди с детето.
Може да го направи - рече той, сякаш не бях заговорила. - Или ще го задържи.
А ако го задържи, тогава... - замълчах, внезапно изплашена да изрека това. - Тогава се връщаме до там, че ще трябва да избираш. Ето затова не искам да го правиш, Мал.
Какво ми казваш точно? - попита той изморено.
Ако тя... ако тя го задържи... тогава... - замълчах отново. - Ако ще останем заедно, няма да можеш да се виждаш с нея. И ако тя реши да задържи бебето, тогава няма да имаш контакти и с него. - Замълчах. Опитвах се да прочета енергията му, аурата, всичко. Не можех. Внезапно ослепях за него, виждах го само с очи, както виждах преди да срещна Нова.
Тя е част от семейството ми - заяви той.
Точно затова не искам да оставаш с мен. Защото това е ужасен избор. Ако тя задържи детето, ти ще знаеш, че то е някъде там, но няма да можеш да се свържеш с него. Не съм сигурна дали ще можеш да го направиш, Мал. Не съм сигурна дали ще можеш, защото ти не си такъв човек. Не искам да се променяш, не и заради мен.
Спри да го повтаряш, Стеф - каза той тихо. - И двамата знаем, че ще се съглася на това условие. Аз направих избора си. Избрах теб. Ясно ли е? Избрах теб. - Той посегна да отвори колата, извади раницата си и я сложи на гърба си. Заключи колата, после тръгна по пътеката към хълма.
Бях му казала, че не знае на какво съм способна. Може би грешах, може би знаеше. Може би винаги е знаел, че когато започнах този разговор, знаех какво точно да кажа и кога да го кажа, за да съм сигурна в изхода му.
Може би съпругът ми знаеше, че ако трябва да го задържа, да елиминирам всичките си съперници, бих използвала всяко възможно оръжие - и бях способна на всичко.
28.
Четири неща, които обичам:
Плажът.
Небето, озарено в червено, златно и оранжево, когато слънцето се скрива от поглед.
Да си пусна музика и да се преструвам, че съм танцьорка.
Миризмата на прясно сварено кафе.
За мое нещастие през изминалите четири месеца от миризмата на кафе, цигари, белина и бензин ми се гадеше.
Обичах кафето и това, че трябваше да го изключа от живота си, беше неприятно. Особено при моята работа. Гледах с копнеж и завист как клиентите отпиват кафето си, представях си наситения вкус, понякога примесен с мляко, друг път със захар, който се плъзга по гърлото. Разлива се в телата им. В метрото направо ми потичаха лигите, докато гледах как хората стискат картонените чашки с кафе - бях изненадана, че някой не ме е докладвал за неприлично втренчване.
Обичах кафето; бебето не го обичаше. Това означаваше също и че трябва да сядам навън в кафенетата; слава богу, времето беше доста приятно в момента. Мал поиска да се срещнем, в любимото ни кафене в Западен Лондон. Той и Стефани бяха на туризъм. Това бе едно от хубавите неща на тяхната връзка — вече не влачеше мен на такива дейности. И той ми се обади сякаш веднага щом се прибраха.