И сега щях да използвам тази шестдневна почивка за...
Когато дойдох тук, ми направиха предварителен преглед и след два дни щеше да бъде свършено. След това, след като го направех, исках само да мога да седя и да гледам морето. Повече от всичко исках да потъна в движението на морето. То щеше да ме откъсне от мен самата и щях да мога да събера отново парченцата от мислите си, преди да се върна в Лондон, на работа, в апартамента си, към „нормалното“.
Хотелът - цели четири звезди — беше ужасен. На снимките в агенцията бях видяла чиста, елегантна сграда със старинен чар и антични мебели. Стаята, в която бях настанена, имаше олющени тапети. Дограмата на прозорците беше изгнила, напукана и се лющеше от морския въздух, а вятърът свиреше неуморно през пролуките. Душът не се регулираше; телевизорът имаше само три канала или можеше да си платиш, за да гледаш порно; червеният килим на шарки беше протрит на няколко места и мръсносив на други.
Всичко в тази стая обаче бе смекчено от пряката гледка към морето. Легнах на леглото, въпреки подозрителните петна по завивката, и се вгледах през прозореца, гледах как вълните се спускат към брега. Мал винаги мислеше, че ще умре през нощта в морето, внезапно си спомних. Нямаше причина да мисли така, но го вярваше. Не беше нещо, в което трябва да се убеждава, просто го знаеше. И въпреки че толкова пъти ме пренебрегваше, знанията ми, вярванията ми, на това държеше.
Гледах как един старец седи на пейка до зелената автобусна спирка с помътняло от морската сол стъкло. Вятърът виеше около него, дърпаше го, блъскаше го, жилеше розовата му кожа и бялата коса, бежовото яке. Но той стоеше непоклатимо. Ръцете му бяха свити в юмруци, върху бедрата и той гледаше право напред. Несмутен от стихиите.
Каква е твоята история? — попитах го мислено. - Защо си сам? Защо си така безчувствен към всичко около теб?
Той, разбира се, не отговори. Аз погледнах към хоризонта, към сивото море, осеяно с бяла пяна, което водеше битка със себе си, която нямаше нужда да печели.
Погледнах надолу и видях, че съм сложила ръка на корема си. Кожата ми бе изопната и топла, усещах как кръвта се движи под ръката ми. Не го бях правила досега. Знаех, че е важно да не докосвам бебето, да не го признавам, да не се свързвам с него, защото няма да бъде мое. Ако се свържех, как щях да мога да го дам на родителите му? Сега го докосвах.
И след два дни щях да приключа с това.
Ръката ми се плъзна по топлата кожа и аз го усетих. Движение. Леко, мимолетно движение вътре. Отдръпнах ръка, когато различни емоции се свиха на топка в мен, преплетени.
Аз съм бременна.
С бебето на Малволио.
Бременна съм с бебето на първия мъж, който съм обичала.
Това не беше нечие друго бебе. Не беше от мъж, с когото съм се срещала няколко пъти от седмици. Не беше от Кийт, с когото тъкмо се бях разделила. Беше от Мал. Когото познавах цял живот. Ако бяхме по-честни един към друг, това щеше да е нещо планирано и щяхме да сме заедно.
Но той не искаше бебето и аз не възнамерявах да правя това на този етап от живота си.
Не бях на шестнайсет, но бях сама.
Бях двайсет и девет годишна забременяла тийнейджърка. И дори не бях правила секс, за да се докарам дотук. Не можех да имам бебе. Не можех да отглеждам бебе сама.
Но и не можех да изгубя тази малка част от Малволио, която ми бе останала.
Отново плъзнах ръка по корема си. Усетих го пак. Дълбоко вътре, пърхане, леко пърхане. Сълзи започнаха да се стичат от очите ми, докато чаках да го усетя за трети път. Да го усетя поне още веднъж, преди да спра. Преди да се дистанцирам отново.
Трябваше да завърша обучението си, да допиша дисертацията си, да обиколя света.
Не можех да направя това. Не можех да отглеждам бебе сама.
Не можах. Това беше. Не можех.
33.
Когато дойде датата, на която трябваше да се роди бебето — дата, отпечатала се в паметта ми, — Мал вече напълно се беше затворил за мен.
И постоянно плачеше.
Дори когато нямаше сълзи, очите му бяха потъмнели и празни като на човек, който плаче вътрешно.
Исках да му помогна, но той нямаше да ми позволи. Той плачеше сам, в стаята, която някога щеше да бъде детска. Спеше с гръб към мен, като солидна стена от плът, която го отделя от света. Говореше с мен с празни думи, с изречения, които нямат