Кийт не ме кара да се чувствам сама, просто семейството ми винаги е било спасителен отряд. Спускат се с парашути във време на криза, чистят и готвят, за да подчинят лошото. Този път не е по-различно.
Оставих завесите отворени и сега, когато Корди приключи разговора си, аз изключвам лампата и оставям лунната светлина да озарява стаята.
— Къде е Малволио? — пита тя изневиделица.
Това да не е игра? Като книжките за „Къде е Уоли“, които се опитвах да накарам Лио да прочете, когато беше на пет, и той ми съобщи, много внимателно, че изобщо не му пука къде е Уоли,
защото всеки, който носи такава шапка, би трябвало да си остане загубен. Завинаги.
Къде е Малволио?
Ами... в Лондон? - питам аз.
Не се прави на глупава.
Не ми говори така, сякаш аз съм по-малката - отвръщам.
Сестра ми е озарена в синкаво от лунната светлина, тя пада
по косата и дясната страна на лицето й. Изглежда вълшебна, сякаш е озарена от ангел, спуснал се на земята, видим за човешкото око само чрез светлината на пълната луна - но няма да го оцени, ако й го кажа.
Тя се размърдва под завивките, избутва ме, за да може да се настани и се тръшва на възглавницата.
Никой няма да ти го каже, макар че си го мислят, затова трябва аз да го направя — започна тя. - Къде е Мал? Защо не е тук?
Свивам рамене.
Не зная. - Наистина не знам. Никога не съм знаела и разбирала защо той направи това, което направи, затова не знам защо не е тук, защо не е част от живота ми. Просто го няма.
Но той е от семейството. Винаги на него се обаждаш първо, как така не знаеш? Защо не е тук с нас?
Всички в семейството са забелязали, че вече не се виждам с Мал, но Корди е единствената, която повдига въпроса пред мен. Последният път беше на Коледа, когато Лио бе на единайсет месеца. Бяхме се събрали в дневната на мама и татко след обяда и отваряхме подаръците, когато Корди каза: „Защо не говориш с Малволио?“
Всички - леля Мер, мама и татко - спряха да гледат телевизия или да се занимават с подаръците и се втренчиха в мен. Нямаше такова нещо като деликатност в нашето семейство, щом нещо бъде изречено: така става, когато цял живот преживяваш травматични моменти пред очите на съседите.
Кой каза, че не говоря с Мал? - попитах, като стоически не поглеждах към Лио, който спеше в креватчето си до дивана.
Ами не и той! - отвърна Корди. - Попитах го преди седмица и той каза: „Кой каза, че не говоря с Нова?“ и аз смених темата. Но не сме ви виждали заедно, откакто Лио се роди.
Не че не си говорим - казах аз, като внимателно подбирах думите си, - просто всеки си живее живота, заети сме. Той е женен, аз имам дете и кафене, просто нямаме време един за друг.
Откога?! - изписка Корди. - Винаги сте имали време един за друг. Ние все не можехме да се вредим! Заради жена му ли? Да не е ревнива? Да не би тя да е била спирачките на приятелството ви?
Не знам защо, но моята дразнеща малка сестра винаги има наглостта да се изненадва, когато шамарът на мама се залепя за тила й.
Дори на двайсет и седем, тя не е достатъчно голяма, за да не й бъде напомнено, че говори за сина на леля Мер и за жена му. Пред нея.
Ох! - извика сестра ми и потърка тила си. Защо го направи? - иска да попита, но премълчава. И двете не отговаряме на родителите си и на леля Мер.
Мама промени темата, като я попита дали ще й помогне с пайовете, за да може да й се скара в кухнята. Тогава за последно това бе обсъждано пред мен. Корди ефикасно попречи на всички други да зададат този въпрос и докато годините се простираха пред и зад нас като лъкатушен път, аз бях благодарна за това. Не трябваше да обяснявам и съм сигурна, че Корди - която идеализираше Мал - не го е попитала. Сега явно чувстваше, че е време да се върне към въпроса.
Взирам се в сестра ми; тя се взира в мен. Започва битка на волите. Коя ще поддаде и ще заговори първа? Тя си мисли, че ако ме изчака, може да й отговоря. За нейно нещастие аз гледам Лио от седем години и дори когато бе съвсем малък, той бе огромен инат и съм се научила да се справям с него. Понякога ми отнемаше часове седене на стълбите, докато го чакам да се съгласи да си облече палтото, иначе няма да отидем в парка. Макар да знам, че не трябва да се справяш с упорито дете, като го чакаш, а като се справиш с него на твоето ниво. Няма да „изгубя“ тази битка, като заговоря първа, стига да внимавам какво ще каже.
Мin niет - заявявам.
Корди веднага изкривява недоволно устни. Лио също го правеше понякога. Прави го. Лио го прави понякога. Сестра ми иска да ми се развика, но не може. Тя се цупи и се мръщи, става