пак малкото момиченце, което ме гледаше лошо, когато не му давах да си играе с играчките ми, докато Мал не ме разубеди и не ме накара да отстъпя. Той винаги даваше играчките си на Корди - храната си, играчките си, времето си, дори когато беше много малък. Тя беше бебе за него и имаше нужда от грижи.
Какво? - казвам й. - Като говоря на английски, не ме разбираш, реших, че на ганайски ще ме разбереш.
Тя клати глава, внезапно изглежда притеснена.
Какво се случи с теб и Мал? - пита ме тъжно. - Не съм ви виждала заедно от толкова много време. Ти не дойде на сватбата на Виктория...
Защото Лио имаше шарка - уточнявам.
Но ти отказа да бъдеш кума и реши да се заемеш с кетъринга, за да можеш да се скриеш. Мал не дойде на кръщенето на Лио, защото внезапно отиде на почивка. На моята сватба ти... не знам, няма и една снимка, на която да сте заедно. Никой не помни да ви е виждал заедно. Той не дойде на кръщенето на близначките, защото беше заминал. Както и на твоята сватба. Вече не прекарваме заедно Коледа. Когато говоря с него, е ясно, че не те е чувал от векове. Не знам, сякаш сте двама непознати.
Взирам се в нея, чудя се какво се очаква да кажа. Тя взима мобилния си и започва да го отваря и затваря.
Знаеш ли какво разбрах наскоро?
Клатя глава.
Не, Корделия, не знам какво си разбрала наскоро.
След като Джак поиска ръката ми от татко и татко се съгласи, Мал отишъл да си поговори с него. С Джак. Отишъл чак на летището и го изчакал да се върне от полета, после седнал с него и му обяснил, че съм малката му сестричка и ако дори си помисли да ме нарани, по-добре да си смени самоличността и да напусне страната. Бил много любезен, но категоричен. Моят голям брат. - Корди оставя мобилния си и свива колене към гърдите си, като дърпа пижамата над тях и ги прегръща. - Винаги съм се надявала вие да се съберете, за да може наистина да ми стане голям брат. Винаги съм мислила, че ще се омъжиш за него.
Моето деликатно семейство - включително леля Мер - винаги са мислили и са намеквали това, докато той не се сгоди за Стефани.
- Винаги съм мислила, че ще се омъжа за Кийт - казвам аз.
- Наистина ли? - пита ме изненадана.
- Още когато го срещнах, реших, че ще се омъжа за него.
- Защо?
- Защото никой друг не ме е обичал така. Той винаги е бил съвсем ясен за чувствата си към мен. И когато някой е толкова ясен и открит за чувствата си към теб, ти е лесно да го допуснеш до себе си и да го обичаш.
Вие се разделяхте милион пъти.
И винаги се събираме. Както казах, никой не ме е обичал като него.
Дори Мал?
— Никой не ме е обичал като Кийт.
Корди кима и започва да се клати леко, събира кураж. Взира се в мен и продължава да се клати леко.
Мал... той ли е... - замълчава. Щеше да попита, беше се приготвила, но вече не е сигурна дали може. Знам, че през годините искаше да ме попита, както и мама и татко. Всеки път, когато Лио наклони глава настрани и се засмее, всеки път, когато се потърка зад дясното ухо, всеки път, когато ги погледне с тези големи, учудени кафяви очи, всеки път, докато прави нещо, което очевидно е наследил от Мал, те искат да ме попитат. Мал ли е бащата на Лио? Но никога не го направиха. Те винаги сдържаха езика си заради това, което би означавало за мен, за него и за жена му. Сигурно щяха да помислят нещо лошо за нас, а те не искаха това. Най-добре беше да се придържат към това, което им казах - че съм бременна в петия месец, бащата не е до мен, но съм много щастлива и повече от способна да се грижа за себе си.
-Той ли...
Ако Корди ме попита направо, ще й кажа. Такава сделка сключих със себе си: ако някой ме попита направо, ще му кажа.
Той щастлив ли е? - пита тя, като ляга в леглото и удря възглавницата. - Щастлив ли е? Знам, че говоря постоянно с него, но наистина ли е щастлив?
Последния път, когато го видях, ми се стори щастлив - казах аз и легнах.
Добре. Трябваше да е тук. Трябваше да е тук.
Бип-бип. Бип-бип. Мобилният ми. Грабвам го и отварям съобщението.
Всичко е наред. Няма промяна. Обичам те. К х
Пиша му, че го обичам, облекчена, че ще мога да поспя половин час.
Сега ме интересува само Лио - казвам.
Да, разбира се - съгласява се Корди. - Разбира се.
Това е най-хубавото колело на целия свят!
Дори мама каза така. Тя се смееше, пляскаше с ръце и го наричаше крал на колелетата.
Но това беше преди да се разклати и предното колело да падне така бързо, че той полетя над кормилото. Не беше много далече, не беше и много високо, но той вече знаеше какво е да летиш. И му хареса.