За да го успокоя, колкото мога, ние направихме погребе-ние на червея, с една кибритена кутийка за ковчег, и го заровихме в края на градината. След две години Лио още по-сещаваше малкия гроб, за да се извини на червея.
Искам само Лио да бъде добре. Това е нещо мъничко, във вселената, за да искаш едно добро, красиво момченце, което никога не е наранило никого, да бъде добре.
Има милиони не много добри хора по света. Има хиля-ди, хиляди злобни хора по света. Има стотици истински зли хора по света. И те за добре. Всички те са добре. Но това момченце, моето момченце, моят Лио, няма да бъде добре. Ето какво ми казва този мъж. Някой така сладък и мил и красив, няма да бъде добре.
Кийт става, за да дойде с мен, вероятно.
- Искам да остана сама с Лио. - казвам му.
Той кима и сяда пак.
Лекарят отново се е втренчил в бележника си.
- Вие грешите - казвам му, когато тръгвам към вратата. - Това няма да се случи. Не и с моето момче.
38.
Когато вратата на стаята на Лио се отваря, аз се стягам, за да кажа на човека да се маха. Искам да бъда сама със сина си, да говоря с него, да поседя с него, както през всичките тези години, когато бяхме само двамата.
Аромат на лилии и зелен сапун „Палмолив“ ми казва, че вътре е леля Мер. Отпускам се малко, неспособна като всич-ки останали , да бъда рязка с нея. Единственият човек, който някога й се сопва и крещи, е Виктор, защото тя си има своя
неизлекувана лекувана болка и не иска леля Мер да я забрави. Тя всъщност иска леля Мер да преживява и помни възможно най-често ада, на който ги подложи - Мал и нея. И вероятно е справедливо. Въпреки усилията ни да помагаме, Виктория се е вкопчила в болката си и мисли, че само леля Мер може да я облекчи като чувства вина всеки миг, всеки ден до края на живота си. Никой не може да я убеди в обратното.
Ние останалите, включително Мал, винаги сме правили отстъпки на леля Мер, никога не сме строги с нея, както един към друг, никога не сме и помисляли да бъдем резки или неприятни с нея. Чудя се - за първи път - дали тя няма нещо против това. Ние постоянно, неволно, се държим с нея така, сякаш е нещо крехко, което може да бъде строшено с една дума. Но не прави ли това Виктория? Ние не искаме да я нараним, но по някакъв начин сигурно й напомняме за болестта й и я караме да се чувства белязана. Никога не ми е хрумвало преди, че може да има нещо против.
Всички са доста разстроени - казва тя, когато идва и застава до мен.
От думите на лекаря или от това, което научиха?
И от двете. Майка ти и Корди не спират да плачат. Баща ти се опитва да ги успокои, Кийт отиде да се разходи. Аз дойдох тук.
Честно да ти кажа, предпочитам да бъда сама, лельо Мер - казвам аз, все още втренчена в Лио. Взирам се в лицето му, гледам как се е променил и същевременно е останал същият през изминалия месец. Косата му е пораснала още малко, фините косъмчета покриват темето му, защото не са му правили никакви манипулации две седмици. Носът му изглежда малко по-широк, повече като моя. Устата не е променена. Гънките на клепачите не са променени. Тъмните кръгове под очите обаче са по-дълбоки.
Лекарят греши, разбира се. Лио само спи. Вижте го: очите му са затворени само защото той просто спи. Както всяка нощ, откакто се е родил, той просто спи. Почива си. Изцелява се. Той ще се върне.
Знам, че искаш да бъдеш сама - казва тя. - Исках само да... Трябва да му кажеш.
Не питам кого има предвид. Макар че никога не сме го обсъждали открито, винаги със заобикалки, защото знам, че всяка информация, посещение и снимки, които й давам, ще бъдат предадени и показани на Мал, но и двете не сме изричали кой е бащата на Лио. Стигнахме най-близо до това, когато я помолих да спре да ми дава пари и да купува скъпи подаръци на Лио. Знаех, че леля Мер, както и родителите ми, не разполагат с пари - банкнотите от двеста паунда, които се опитваше да ми даде, със сигурност идваха от Мал и аз не ги исках. Може и да се нуждаех от тях, но не ги исках. Трябваше да справим без тях, защото, както бях казала преди на Мал, ако иска да дава на Лио пари, да му отвори сметка, която той ще може да ползва, след като стане на осемнайсет. Не исках да приемам пари в брой от него, които да изглеждат като извинение за стореното. Не и чрез майка му. Тогава се доближихме най-много до забранената тема. Беше достатъчно, че тя знаеше, ако говорехме повече, щеше да е предателство към мама, татко и Корди. Ако с леля Мер не го изричахме на глас, тогава технически нямаше да лъжем семейството ми.
Няма какво да се казва на никого - отвръщам. - Той ще се оправи. - Кухите думи отекват около нас, иззвънтяват силно й ясно в ушите ми. Тя слага ръка на рамото ми, точно както татко бе направил с мама преди минути. Спокойствие се разлива в мен, от нея. Спокойствие. Мир. Леля Мер винаги е била неспокойна душа; откакто се помнех, тя винаги се бореше с двете си половини. Не знаех, че в сърцевината си има... покой. Не знаех; че може да бъде като морето, може да ме кара да се чувствай спокойна, както когато го гледам.