Ако не е казала на леля Мер това, значи не й е казала „всичко“. Всъщност нищо не й е казала.
Тя се мрази за това, което ти е причинила - казва леля Мер. - Когато й показах снимките на Лио, тя се разплака.
Не ми харесва, че й е показвала снимки на малкото ми момченце. Аз ги дадох на леля Мер. Те са част от нашето семейство, не бива да бъдат показвани на никого. А тя е никой.
Ако трябва да съм честна, лельо Мер, онези двамата са ми последната грижа сега - казах аз. Исках да кажа и че е болезнено да говоря за тях, да не мога да покажа какво всъщност изпитвам.
Усетих как вдиша дълбоко, беше разстроена. Разбирах я, тя се опитваше да помогне на сина си; аз бих направила същото за Лио.
Кажи на Мал, ако искаш - опитах да я успокоя.
Не мога, скъпа. Той трябва да го чуе от теб. И ти трябва да видиш реакцията му.
Защо?
Защото трябва да видиш колко много още те обича и колко много обича това малко момченце.
Наистина щяха да му направят операция!
Мама каза, че нямала нищо общо с носа му и щяла да е на мозъка. Толкова готино. И той щеше да заспи за известно време. А сега беше вече късно, а не трябваше да си ляга. Това наистина бе най-хубавият ден.
Може ли да ям сладолед, когато се събудя? - попита той мама.
Разбира се.
Това бе по-готино от някакви тъпи сливици. Беше мозъкът му! Сестрата дойде за малко да му избръсне главата. Татко му се прибра от работа и видя Лио, преди той да заспи.
Всичко ще бъде наред, аз ще те гледам през цялото време - каза мама. Тя не се разплака и той разбра, че не е сериозно. Мама плачеше само когато беше сериозно. Или когато му се сърдеше. Той така и не разбра това. Защо ще плаче, когато му се кара? Но сега тя не плачеше, значи той нямаше да се плаши.
Лио, на 7 години и 5 месеца
39.
Вратата на Пебъл Стрийт номер 11 не се е променила за два часа.
Знам го, защото я наблюдавам. Госпожа и господин Уокън са вътре, но те не знаят, че аз седя в колата си и ги наблюдавам. Чакам момента, в който ще прекося пътя, за да ги видя.
Последния път говорих с Мал преди пет години. Да, пет години, шест месеца след сватбата на Корди. Дойдох в Лондон с влака и влязох в офиса му, като казах, че съм Корделия. Поласках се за миг от мисълта, че той засия, когато ме видя да влизам в офиса му, но каквото и да почувства, го скри под маска на предпазливост. Явно се страхуваше, че ще започна да го моля отново.
Питах се защо Корди идва да ме види - каза той и стана. — Седни.
На една от ниските кантонерки зад него и под големия, покрит със щора прозорец имаше снимки: жена му се усмихва на сватбата им, Виктория и съпругът й на сватбата им; Корди и Джак на сватбата им; леля Мер, мама, татко и Корди пред украсена коледна елха в дома на родителите ми. Няма негови снимки, няма мои снимки, разбира се, няма снимки на Лио.
Моля те, спри да ми даваш пари - казах внимателно, когато седнах срещу бюрото му. Трябваше да дойда да го видя, защото седмица след сватбата на Корди всеки месец в сметката ми започнаха да постъпват пари. Когато ги връщах, те се поя- явяваха отново. Исках да го видя лично, за да му кажа да спре, исках да ме погледне в очите и да разбере, че съм сериозна.
Те са за... — Той замълча, неспособен да изрече името на детето. Вместо това се втренчи в моливника в левия ъгъл на бюрото.
Ако искаш да допринесеш за отглеждането на Лио, отвори му сметка, която ще може да ползва, когато стане на осемнайсет, купи му акции, закопай ги някъде и после му изпрати карта да ги търси, но просто спри да ги изпращаш на мен.
Можеш да ги отделяш за него - каза Мал на моливника.
Очите ми отново спряха на галерията от снимки зад него,
чудех се колко лесно му е било да ме изтрие от живота си. Сигур-
но по някое време съм била тук, с останалите от семейството, но вече ме нямаше. Изтрита и лесно забравена?
Тишината го накара да ме погледне, да провери дали съм още тук.
Моля те, спри да ми даваш пари - казах аз, също така внимателно като преди. - Не искам да бъда финансово свързана с теб, не искам Лио да е финансово свързан с теб, докато не стане достатъчно голям, за да вземе сам решение. - Смекчих гласа си още повече. - Ти каза, че искаш това, така че, моля те, не се бъркай.