Защо? Нима в съня си забравих да ти кажа, че те обичам? Или те изплаши именно с тези думи — както сираче, свикнало да гризе сухи корички хляб, се страхува да опита от разкошните ястия на бала? Или просто на магьосниците не им е позволено нито от Господ, нито от Сатаната да бъдат щастливи?…
…Перото бавно скърца по пожълтелия пергамент. Вятърът, който кара пламъчето на свещта да потрепва, донася от незнайно къде звуците на песен — онази, същата, на която танцувахме с теб. Дописвам последните си думи в полумрака, загасям светлината и зачаквам нощта да ми донесе едво от двете — или смърт, или съня ми. Средно положение няма. Макар че всеки сън трябва да се изстрада, а всяко страдание — да се изсънува.
А очите ти правят границата между двете толкова размита и нереална…
Свещта вече изгоря.
Лека нощ, любов моя…
Дано поне ти ме сънуваш.
Дано се срещнем — в твоя или в моя сън.