— И не само това — продължи Барни, — но и от Ханк ще стане велик акушер.
— Защо?
— Защото може шест месеца предварително да каже, че бебето ще се роди четири седмици по-рано.
18.
Взеха изпитите си. Общоизвестният слух се оказа истина: само четирима се наложи да прекъснат. На тримата предложиха да повторят първи курс, а на четвъртия, да си почине и да започне отново след двадесет и четири месеца.
Повечето от останалите прекараха лятото, като се опитваха да изхвърлят от мозъците си назубрените изпитни подробности и да подготвят мисловния си апарат за нещо по-важно. Защото в края на тунела от учебници вече трепкаше бледа светлинка, която, макар и слаба като лъч на офталмоскоп, идеше в помощ на пациент, нуждаещ се от лечение.
Мнозина започнаха работа като лабораторни асистенти и изследваха микроорганизми в препаратите с кръв, урина и други вещества, за да могат после по-старшите колеги да използват резултатите от усилията им и да се произнесат за диагнозата.
Някои получиха по-високопоставени длъжности — като Питър Уаймън, който се зае с истинска изследователска дейност под покровителството на професор Пфайфър.
Сет Лазаръс се прибираше у дома. Очакваше го отговорна длъжност в катедрата по патология към Медицинския факултет на Чикагския университет, където работеше вече от две години.
Както обикновено плановете на Бенет Ландсман бяха очебиещо различни. Първоначално възнамерявал, както той сподели само с Барни („Не желая другите да ме мислят за тежкар“), да кара ски в планините на Чили. Но за нещастие ахилесовото му сухожилие не било достатъчно заздравяло, за да поеме риска от едно такова опасно начинание. Вместо това щял да обиколи островите в Бяло море заедно с родителите си. И докато те разглеждат руините, той щял да се гмурка и изследва морското дъно.
Ханк Дуайър получи работа като санитар в частен санаториум. Беше близо до жилището им в Бостън, така че можеше да прекарва повече време с Черил, която беше вече в много напреднала бременност.
Лора имаше и късмета, и нещастието да бъде поканена за изследователска работа с Пфайфър. Защото покрай голямата чест пряк началник щеше да ѝ бъде презреният Уаймън.
Отначало изборът на мастития биохимик озадачи Барни:
— Кастелано, не се обиждай, но защо Пфайфър е избрал тебе точно?
Тя само сви рамене:
— Нямам представа. Радвам се, че не се налага да се прибирам у дома.
Всичко се изясни, когато изнесоха оценките. Лора Кастелано бе постигнала поразителния успех 6. — Барни, който смяташе, че се е представил блестящо с 5 + остана особено удивен.
Истината беше вече разкрита и той притисна Лора с фактите.
— Не отричай, Кастелано, ти си била едната с 98 точки по биохимия, нали?
— Добре, г-н следовател, признавам. Хвана ме натясно.
— Защо, по дяволите, кри толкова време?
Тя сви рамене:
— Не зная. Отначало си помислих, че е чиста случайност, а после вече…
Нямаше нужда да довършва изречението си, тъй като Барни прочете мисълта ѝ. Не е искала той да се чувства неудобно.
Барни не можеше да си позволи лукса да работи дори в периферията на научния свят. Когато съобщиха, че институтът вдига учебните такси, стана ясно, че ще трябва да търси добре платена работа.
И така той започна като таксиметров шофьор. Работеше нощна смяна вместо господин Копловиц, който живееше една пряка по-долу и имаше собствено такси.
Барни живееше вкъщи — както за икономия, така и от носталгия. Наесен щяха да окачат отпред надпис „Продава се“ и разни чужди хора щяха да се нанесат в стаите, подслонили хиляди негови детски мечти.
Естел, пенсионирала се в края на юни, прекарваше лятото в задния двор, сърбаше чай с Инес Кастелано и бъбреше с нея, ако Инес беше в състояние да общува, или пък просто правеше компания на приятелката си, когато тя се затвореше във вътрешния си свят. Тогава Естел съзерцаваше градината и си спомняше за дните, в които трите деца играеха заедно.
Закусваше с двамата си синове: Барни, прибрал се наскоро и Уорън, който се канеше да заминава. Той се готвеше вече за кариерата си на юрист, като работеше към една адвокатска кантора.
Повечето нощи момчетата отсъстваха — Барни на волана, Уорън на поредната си романтична среща. И все по-често Инес се отбиваше не само за компания, но и за закрила.
Луис бе преминал от кротко пийване към шумно скандалджийско пиянство. Около девет всяка вечер започваше да буйства като разярен лъв. А напоследък и като тържествуващ лъв. Кумирът му Фидел Кастро току-що бе успял да свали от власт Батиста и да освободи кубинския народ. Заслужаваше ли това една глътка „Куба Либре“? Или две? Или десет?