Първият им „пациент“ беше един портокал от Флорида (Калифорния отглежда по-неподходящи заместители на човешка тъкан). Но само за един ден.
След второто упражнение в изкуството да боравят със спринцовки вече им се искаше да има специалност, занимаваща се изключително с цитрусови плодове. Колко бяха смели през първия час, как без опасения и колебания забиваха иглите в позлатените пациенти, вземаха сок или с охота ваксинираха търпеливите плодове с бостънска вода.
На второто упражнение — вземане на кръв — трябваше да изберат партньор измежду самите тях и да си разменят ролите на жертва и мъчител. Този следобед самохвалковци очевидно липсваха. Даже мазохистите и садистите бяха малко, понеже никой не гореше от желание да боде, а после на свой ред да бъде убоден.
Студентите от випуска, наброяващ все още сто и двадесет души, бяха опознали вече ако не характерите си, то поне по-важните си заложби. Сет Лазаръс можеше спокойно да се предложи на търг. Всички искаха да са в екип с него.
Втори в класацията бяха жените, тъй като неопитните лекари от мъжки пол смятаха, че от тях могат да излязат само велики медицински сестри — а това упражнение се явяваше главен елемент от сестринското обучение.
Лора отказа всички покани и накрая предложи да кръстоса игла с Барни. Но той не можеше да си наложи да приеме щедростта ѝ̀.
— Просто не мога, Кастелано — рече той със съжаление. — Не мога да понеса мисълта, че ще те нараня.
— Аз не се страхувам да нараня Лора — предложи услугите си Бенет. И галантно попита: — Ще ми дадете ли ръката си, мис Кастелано?
Лора се усмихна:
— На драго сърце. Това е единственият шанс да проверя верен ли е слухът, че имаш синя кръв.
Барни, който никога не падаше духом, намери в лицето на Ханк Дуайър достоен партньор с думите:
— Да му боднем с теб по едно!
Това упражнение по венозно инжектиране беше важно за всички, тъй като значителна част от предстоящото им обучение включваше всевъзможна черна работа, като например вземане на кръв за лабораторни изследвания.
Барни подходи към него като към спортно упражнение: когато откриеш жертвата (в случая вената), измери я с орлов поглед и действай решително. За късмет Дуайър беше със светла кожа и ръката му беше нашарена със сини вени като сирене рокфор. Или, другояче казано, като същинска подкожна пътна карта. Но бедният Ханк с душа на светец не можеше да прави на човеците същото, което ловкият му колега беше направил нему.
— Извинявай, ако те заболи, Барни — предупреждаваше той преди всяко свое движение. — Не го приемай лично.
И Барни, който изгаряше от нетърпение да приключи цялата история, трябваше само да го увещава:
— Давай, Ханк, давай! Просто я ръгни тая проклетия!
Думи, за които скоро съжали.
Когато мъчението приключи, преподавателят по вътрешни болести заяви:
— Всички ще имате възможност по-нататък да усъвършенствате умението си, така че не се тревожете, ако не сте придобили още необходимата лекота.
Наистина, както се увериха скоро от личен опит, бъдещите лекари трябваше да вземат толкова кръв, че само ако знаеше, граф Дракула щеше да продаде крепостта си, за да влезе в института.
По-малко от половината випуск се прибра по домовете за това последно предклинично Рождество. Ако количеството информация, което им оставаше да погълнат беше захар, всички биха се разболели от остър диабет.
За повечето от тях Витлеемската звезда беше не божествен огън на небето, а горяща до полунощ настолна лампа.
Бенет отново пожертва скъпоценните дни за учене и замина за Кливлънд по време на празниците.
Още помнеше първата коледна вечеря, която Хана приготви за него. Суетеше се развълнувано какво и как да сервира.
— Странно и тъжно е, Линк — каза Хершел на единайсетгодишния си осиновен син. — Още преди Хитлер Коледа и Великден често бяха повод за клането на евреи. Баща ми винаги е отбелязвал каква ирония има в това. За нас Исус е бил просто едно добро еврейско момче, което би се отвратило от всичко, извършвано в Негово име.
— Хората знаят ли го това, тате? — попита Линк, който се чудеше дали това не е поверително сведение.
— Би трябвало — отвърна Хершел, — но повечето предпочитат да не го знаят, защото обърква интересите им.
— И мен ме обърква — призна момчето. — Дори не разбирам съвсем разликата между евреи и християни.
— Защото имаме много общо — намеси се Хана. — В крайна сметка Старият завет повелява „да обичаме ближния си като себе си“.
— Това е точен цитат — допълни Хершел, който като млад беше принадлежал към ортодоксалния юдаизъм и знаеше почти цялата Библия наизуст. — Левит, глава 1.9, стих 18.