— Тате, ако Бог е справедлив и наказва виновните, както казва мис Хейс, учителката от неделното училище, защо е позволил да загинат толкова хора от вашия народ? Защо е позволил моят баща да…
— Това — призна Хершел — е нещо, върху което аз самият разсъждавах, докато бях в лагера и гледах как отвеждат роднините ми, а най-вече, след като аз самият оцелях. Чудех се: нима Бог е родител, който проявява предпочитания?
— И намери ли отговор?
— Отговорът, момчето ми, е: Кой съм аз, че да задавам такъв въпрос? Не трябва да се осмелявам да питам Бог защо братята ми загинаха. Трябва само да живея така, че да оправдая подарения ми живот.
От някогашната му дълбока набожност бе останала само една простичка церемония в навечерието на Йом Кипур. Палеше свещ — само една самотна свещ — в памет на загиналите поради причина, която надхвърляше неговото разбиране.
— Този пламък гори и за баща ти, Линк.
Думите дълбоко трогнаха момчето.
Като заключение на краткия ритуал Хершел произнесе напевно еврейската погребална молитва.
Странните и печални думи и вълнението, с което баща му се молеше, омаяха момчето.
— Какво е това? — попита то плахо.
— Традиционната еврейска молитва за мъртвите — обясни Хана.
Линк се замисли и след малко се обърна към Хершел:
— Ще ме научиш ли да я казвам?
— Няма защо да те уча. Написана е на английски от другата страна на листа. Ето, виж — „Да се слави и свети името Господне…“
— Не — настоя Линк. — Искам да я казвам на свещения език.
— Доста трудно е — рече Хана, трогната от отношението му.
— Скъпа — поправи я Хершел, — това е единствената молитва, която винаги се изписва фонетично и с английски букви, за да могат да я казват и тези, които не четат иврит.
Той отгърна молитвеника си на последната страница и го подаде на Линк:
— Хайде, кажи я за баща си. Ако се затрудняваш, ще ти помагам.
Но Линк я прочете гладко: „Yisgadal ve yiskadosh sbmei raboh“. А след това поиска да узнае какво означава.
След като прочете превода, зададе още един въпрос на Хершел:
— Защо в молитвата не се споменава името на мъртвия? Цялата е в прослава на Бога.
— Защото, ако помним неговото име, Той ще си спомни всички останали.
Но странната атмосфера, в която растеше Линк, пропита с любов и същевременно чужда, често пораждаше у момчето объркване. Особено след като настоя да промени името си така, че да е и на двамата му бащи. „Бен“ се оказа идеалното разрешение, тъй като не само беше съкратено от Бенет, но и на иврит означаваше „син“.
— Какъв точно съм аз, тате? — попита той веднъж Хершел.
— Не те разбирам, Бен.
— Ами понякога децата в училище ме питат дали съм евреин, след като вие с мама сте евреи. Други пък казват, че било невъзможно, защото съм негър. И нещата съвсем се оплитат. Понякога се чувствам толкова объркан, че само ми се иска да се прибера в стаята си и да се затворя.
Хершел помисли и не намери еднозначен отговор. Накрая просто каза:
— Тук сме в Америка. Можеш да бъдеш всичко, което поискаш.
— Какво ли имаше предвид? — Хершел попита Хана, когато си легнаха вечерта. — Да не е имало инциденти?
Хана само сви рамене.
— Хана, когато ме гледаш така, знам, че криеш нещо.
И тогава тя му каза, подчертавайки, че това са само заключения, които е извадила от държането на Бен и от случайни забележки. Предполагаше, че е имало размяна на обиди и даже на юмруци. Даже в такава привилегирована среда синът им се бе натъкнал на фанатизъм. И причините за това бяха две.
— А и не са само goyim57 в училище. Превзетият ти брат и компанията му не са по-стока. Бен не го канят на коледните тържества у съучениците му, нито на баловете в двореца на брат ти. Когато го заведе да играе тенис в клуба на брат ти Стив миналото лято, другите щяха да получат истеричен припадък. Линк няма истински дом.
— А ние какви сме тогава, питам те?
— Двама възрастни хора, които остаряват. Какво ще стане с него, когато си отидем?
— Да не предлагаш да го върнем в Джорджия? — попита Хершел шеговито.
— Не, просто отбелязвам факт. Синът ни е прекрасен. Той е най-доброто и обичливо дете, което познавам.
— Да, трябва да го подготвим, да го възпитаме силен…
— За какво? — попита Хана.
— Защото не само е негър, но в известна стенен е и евреин. И за това ще трябва да плати внушителна цена на света.
Беше неизбежно. Животът на Бен в дома на семейство Ландсман представляваше постоянно преживяване наново на страшния геноцид. Усещаще се във въздуха, в изречените и премълчани думи.