Шоу изостави музикалните метафори, когато премина към палпацията на четирите стомашни сектора.
След това предложи колегите да започнат взаимно да преглеждат телата си.
Мигновено последва бунт. И не от страна на жените. Те бяха четири и се разделиха точно на две групи — лекари и пациенти. А след това в името на благоприличието ги заведоха в съседна стая, където да проведат упражнението, без да дразнят мъжкото мнозинство.
По разбираеми причини отначало мъжете не желаеха да докосват и да бъдат докосвани от колегите си. Инжектирането беше друго нещо. Макар и болезнено, то засягаше само кожата на ръката. А прегледът на тялото беше съвсем различна работа. Кой, по дяволите, би се съгласил някой да търси простатата му или да му пипа тестисите? Професор Шоу беше свикнал на масова съпротива, но никога в такъв мащаб. Започна като бронхиален шум, който бързо прерасна в спастични стенания.
— Няма да стане. Никой няма да ми бърка с пръст в задника.
И да, съвсем ясно се чу:
— Майната ти, Шоу.
Но когато с крайчеца на окото си професорът забеляза няколко студенти да се изнизват през задния изход, стана ясно, че си има работа с истински бунтари.
Вместо да изгони веднага целия курс, той обяви параметрите на първия семестър:
— Очевидно не можем да свършим всичко в рамките на едно упражнение — заяви той с надеждата, че няма да усетят поражение в гласа му. — Затова мисля, че ще трябва да се ограничим и да се запознаем днес със сърдечните тонове.
И за да се подсигури, че е спечелил благоразположението им, предложи привлекателен стимул за бъдещите упражнения:
— Понеже някога това може да бъде въпрос на живот и смърт — подхвана той с безизразно лице, — никой подобен курс не може да пренебрегне правилното преподаване на пълен влагалищен преглед. За тази процедура, разбира се, ще трябва да поканим по… по-опитни пациенти. А сега нека преслушаме сърцето и научим неговата музика.
Стаята утихна и петдесет и осем студенти вдигнаха стетосконите си, за да преслушат петдесет и осем сърца.
Вечната изкупителна жертва Дуайър предложи себе си за диагностичен агнец. Съгласи се да е партньор на Питър Уаймън. И добродетелта му бе възнаградена. Макар да беше нетърпимият досадник на курса, Уаймън притежаваше остра наблюдателност:
— Имаш тахикардия, Ханк — рече той, след като преслушва сърцето му прекалено дълго време.
— Я стига, Пит — възрази Ханк. — На двадесет и три години съм и съм в цветущо здраве.
— Съжалявам, Ханк, не се отказвам от диагнозата си.
И ако не искаш децата ти да останат сираци, смятам, че е най-добре да отидеш в поликлиниката. Макар че не виждам какво повече биха ти казали.
— Тогава ми спести разкарването, Пит.
— Първо бих те посъветвал да оставиш цигарите.
— О, я стига, аз пуша само половин пакет на ден. На голям зор съм и цигарите ме успокояват. Като свършиш лекциите, ти се прибираш в малка тиха стая в общежитието. А аз се връщам в лудница от ревящи бебета, мръсни пелени, рецепти, шишета и жена, която вечно хленчи, че не ѝ помагам достатъчно.
— Виж какво, Ханк, има публикувани доказателства за връзката между тютюнопушенето и сърдечно-съдовите заболявания, но твоят живот си е твоя работа. Между другото, мисля също, че си с доста наднормено тегло.
Ханк Дуайър, беше много търпелив човек. И сега събра цялото си търпение, за да потисне гнева си:
— Би ли чул моята преценка за теб, Уаймън?
— Ще изслушам с интерес хипотезата ти — прие Питър.
— Смятам, че имаш сърце от камък и достойно за него лице.
След това Ханк събра тетрадките си и веднага запали цигара, за да се успокои.
През коледната ваканция Уорън придружи майка си до Маями Бийч, за да огледат три-четири апартамента, които леля Сил беше Определила като „добри възможности“.
Накрая намериха един пред завършване в Карлтън Тауърс. Вярно, че апартаментът на Естел беше още въздух, тъй като дванайсетият етаж предстоеше да се строи. Но можеха да си представят какъв изглед към океана ще има. И най-важното според мъдрата преценка на Уорън беше, че е съвместно владение.
— Този тип жилища са най-перспективни, мамо — увери я бъдещият адвокат. — И са добро вложение.
— Не е ли малко висок наемът, Уорън? Не смея да се простирам извън чергата си.
— Не се притеснявай. Уредил съм всичко. Пенсията ти е, повече от достатъчна, за да живееш като кралица, докато аз завърша и започна да печеля голяма пара като адвокат. А и Барни рано или късно ще приключи безкрайното си следване и ще стане богат лекар. Освен това в Карлтън Тауърс има допълнителна малка стая, където Барни и аз ще можем да отсядаме, когато ти идваме на гости с жените си.