Зигмунд Фройд учил ли е биохимия?
Както се вижда от адреса върху писмото ми, преодолях невротичния си страх от вътрешностите на трупове, като предприех възможно най-антифобийната стъпка. Дълбоко в себе си все още се страхувам, но поне мога да се контролирам и това е ключът към играта, която научих от доктор Кънингам.
Между другото, вече не изпитвам вина, че мразя баща си. Той го заслужава.
Колкото до него, той не само че не знае къде се намирам, но и не подозира кой съм, тъй като си върнах оригиналното семейно име Естерхази. Сигурен съм, че напълно го е изтрил от паметта си.
Ако все още четеш скучното ми писмо, ще завърша с това, че винаги ще мисля с обич за теб като за приятел и ще ти бъда вечно благодарен за проявеното внимание в момент, когато най-много се нуждаех от това.
Весела Коледа и дано вече да си се оженил за страхотната Лора Кастелано.
С обич!
„Иха! — зарадва се Барни. — Бог да ни благослови всички! Браво на Мори. Не успяха да го прекършат.“
Очертаваше се върховна Нова година, особено ако писмото, което той се канеше да напише, получеше благоприятен отговор.
Тъкмо извади лист и писалка, счу му се, че телефонът в коридора иззвъня. „Няма значение — каза си, — едва ли ще е за мен.“ След малко на вратата се почука и Ланс Мортимър, сънен и раздразнен, съобщи с дрезгав глас:
— За теб, Ливингстън. Обожателките ти и нощем ли не мигват?
Барни остави химикала и изхвърча към телефона. „Милата Сюзи, вече ѝ липсвам.“ След секунда слушалката беше в ръката му и той рече на един дъх:
— Здрасти, мила.
Плах, извиняващ се глас в другия край на линията:
— Барни, наистина съжалявам, че те безпокоя толкова късно — беше Лора. — От час и половина се мъча да се свържа с теб. Дано не съм те събудила.
— Няма нищо, Кастелано. Какво се е случило?
— Нищо катастрофално. Само дето всичко около мен се разпада. Но мога да изчакам и до утре сутрин.
— Ами, нищо подобно. Слизам веднага във фоайето.
— Сигурен ли си? — попита тя боязливо.
— Не се прави на идиот. Идвам след секунда.
Барни затвори и се върна в стаята си.
Наведе се и започна да връзва гуменките си. Миг по-късно, когато се изправи готов да хукне, той си спомни за онова свръхважно писмо, което беше написал.
Отиде до бюрото си и го зачете.
Скъпа Сюзън.
Имам два въпроса, които искам да ти задам:
1. Ще бъдеш ли моята любима?
2. Ще се омъжиш ли за мен?
Липсваше само подписът.
Дали да го подпише и да го пусне в пощенската ѝ кутия по пътя? Не, изглежда, че подходящият момент беше отминал. Той взе листа, смачка го на топка и го запрати в кошчето с отмерен и кос удар.
След това тръгна да се срещне с Лора.
21.
— Кастелано, сигурна ли си, че не си вземала ЛСД? В този час те бяха единствените двама души във фоайето и шепотът им ечеше под купола.
Повярвай ми, Барн, бих искала да съм. Повече от всичко искам да изключа от съзнанието си реалността на онова, за което ти говорих току-що. Искам да кажа, чувал ли е някой за майка, която да е станала монахиня?
— Е, тя няма да бъде точно ръкоположена. Ти май спомена, че ще бъде само нещо като послушница?
— Къде, но дяволите, е разликата? Най-същественото е, че цялото ми семейство внезапно изчезва. Аз ще бъда единственото сираче в света с двама живи родители.
Отчаянието ѝ беше осезаемо. Колко добре разбираше Барни всичко. Самият той изпитваше тъга пред неизбежната опасност да загуби обичния дом на младостта си. Но поне имаше утехата, че семейството му ще е все още наблизо. Докато тя нямаше къде другаде да отиде освен в някоя отвратителна стаичка в Деканата.
— Лора — каза той нежно, — чуй ме. Най-напред метохът на майка ти е само на няколко часа път от града. И дори Куба е само на деветдесет мили от бреговете на Флорида. Ако си в добра форма, на практика можеш да стигнеш дотам с плуване.
Нелепата картина на това, как вършее през океанските вълни, я накара да се усмихне, но само за миг.
— Както и да е — продължи Барни със спокойна настойчивост, — не забравяй, че все още имаш и мен. И че за теб винаги ще има дом, в който да отидеш. Мисълта ми е, че Естел тъкмо е купила онзи страшно голям апартамент в Маями.
Тя сведе глава и започна да хлипа.
— Виж какво, момиченце. Трябва да вляза в ролята на родител и да действам строго. Искам от теб да се качиш в стаята си, да изпиеш чаша топло мляко и после — право в леглото. Е, ще ме послушаш ли?
Тя кимна и се изправи. Барни също се надигна. За миг двамата останаха неподвижно и само на сантиметри един от друг.