В съответствие с точната медицинска процедура там имаше жена в качеството на придружителка и асистентка. Тя му помогна да си сложи хирургическите ръкавици и след това се отдръпна, за да може той да извърши прегледа.
Барни погледна пациентката: Тя беше оксиженирана блондинка, в средата на четирийсетте, може би малко тежко скроена.
— Здрасти — каза той, като се надяваше да прозвучи окуражително. — Аз съм доктор Ливингстън и ще извърша преглед на шийката просто за да установим дали всичко е наред. Моля ви, отпуснете се и веднага ми кажете, ако ви заболи. Искам да кажа… че не трябва да боли. Правил съм го хиляди пъти. (Това допълнение беше доверително предложено от Скип.)
На което пациентката отвърна:
— Глупости.
Барни отказа да повярва на ушите си и пристъпи към прегледа на външните полови органи, за да провери дали са възпалени, атрофирали или нещо друго. Той предпазливо разтвори срамните устни и продиктува на сестрата:
— Никакво вагинално отделяне на гнойна секреция и без аномалии на клитора.
По-нататъшният преглед го убеди, че бедрата, венериният хълм и перианалната област са в ред. Сега беше време за спекулума. Той го взе от таблата — това беше модел Педерсън и представляваше грубо подобие на пачи клюн. Беше студен и той помоли сестрата да пусне топлата вода, за да го позатопли. Още веднъж каза на пациентката си да се отпусне. След това, поемайки дълбоко дъх, разтвори срамните устни с облечените в ръкавица пръсти на лявата си ръка и вкара спекулума надолу във вагината, за да избегне пикочния канал.
Достигна шийката, както сам смяташе, при минимално притеснение за пациентката. Поне единственото, което чу, беше някой да мърмори:
— О, по дяволите.
Добре, сега беше там. Време беше да фиксира лопатките в отворено положение, като завърти винта докрай. После взе една шиечна шпатула и внимателно остърга вътрешността на вагината за секрет, който постави на приготвеното за целта предметно стъкло. След това подаде на сестрата „тлъстата“ натривка, която поне на теория щеше да бъде предадена в лабораторията за анализ. Трябваше да напръска предметното стъкло с някакъв цитологичен фиксаж и по този начин да неутрализира евентуалните химически промени. За да изглежда като по-мъдър и по-зрял човек, той понижи гласа си с половин октава и нареди:
— Сестра, моля ви, спрей.
Без да каже нито дума, тя му подаде един флакон с… не, не може да бъде… лак за коса марка „Ревлън“. Барни я погледна недоверчиво. Сестрата се усмихна и отговори простодушно:
— Всички лекари използват това, сър.
— О — отвърна той. — Да, разбира се. Благодаря ви много.
Беше стигнал до средата. Сега идваше ред на мануалния етап. Сестрата изцеди малко мехлем върху пръстите на протегнатата му ръка и в този момент той си помисли, че, ако отново окуражи своята пациентка, това ще бъде изтълкувано като добър лекарски подход към болния. Беше парадоксално, но макар и да бе прегледал интимните ѝ органи, сега той се смущаваше да я погледне в очите.
— Добре — уверено каза Барни, но отклони поглед, — ако просто стоите отпусната при тази следваща фаза, няма да ви заболи ни най-малко.
На което пациентката отвърна:
— Аз съм отпусната.
Този отговор се отрази чудотворно на неговата увереност.
Слагайки лявата си длан върху корема ѝ, той започна да вмъква намазаните си с мехлем пръсти във вагината, при което чу един смущаващ звук — пациентката му дишаше тихо и ускорено.
— Всичко наред ли е, госпожо? — попита той разтревожено.
— Забравихте да ми кажете да правя така, докторе. Учестеното дишане поддържа стомашната стена в ненапрегнато състояние.
— А да. Разбира се. Благодаря ви много. Пациентката внимателно водеше лявата му ръка и с помощта ѝ той успя да установи местонахождението на матката и да определи нейното положение, размери, степен на твърдост, очертания и подвижност. После на бързо прегледа яйчниците и по думите на великия, все още незавършил доктор Елсас се „разкара“ оттам. Завърши прегледа с галантно обръщение:
— Благодаря ви, госпожо. За мен беше удоволствие.
— Благодаря ти, хлапе, и ти не беше много зле.
И в най-добрите времена да се храниш в кафетерията си беше точно ергенска работа, макар и Лора да правеше често изключение от това правило. Но тази вечер дори тя се беше присъединила към останалите от нейния пол.
Това беше естествена реакция. Самите студентки искрено се поставяха на мястото на създанията с вързани в ремъци пети и с интимни части, изложени на несръчната манипулация на другия пол (тази вечер това беше по-скоро другият вражески пол).