Но и самите мъже не бяха безразлични към обстоятелството, че някои от тях бяха причинили на пациентките си болка, притеснение и страх.
Бенет беше един от най-каещите се.
— Знам, че нараних тази жена — непрекъснато повтаряше той. — Тя някак си сподави стенанията си. Но аз просто не можах да намеря шийката. Във всеки случай сякаш минаха часове, докато я открия.
— Доволен съм, че не се случих на твоята, Ландсман — откровено забеляза Барни. — Искам да кажа, че моята пациентка се забавляваше повече от мен. Когато не ми се подиграваше, тя просто някак си приглушено ми се смееше. Кой, по дяволите, би пожелал да стане гинеколог?
— О, хайде стига, Ливингстън — възрази Ланс. — Те не бяха цветя от градината на Мери Попинс. Това бяха проститутки.
— Какво имаш предвид под проститутки?
— Ти нещо не си наясно, Ливингстън. Нека го кажем на езика на спорта — каквото е Бил Ръсел за баскетбола, това са и тези момичета за секса.
Челюстта на Барни увисна.
— Невъзможно… ти просто ни поднасяш.
— Нима? — отвърна Ланс. — Залагам честта си на скаут. Следващия път, когато поискаш да направиш подобен преглед на някоя от тях, това ще ти струва двайсет и пет долара в хотел „Бъркли“.
— Черил, защо по дяволите не ми каза, че си бременна?
— Не бях сигурна, Ханк. А ти как узна?
— Ами оказа се, че мога да го установя по цвета на шийката ти.
— Не разбирам. Сърдиш се за това, че съм бременна, или просто за това, че не ти казах?
Той забави отговора си.
— Предполагам, че по малко и за двете неща. Не ни ли стигат близнаците? Как ще се издържаме след това?
— Твоята осигуровка от Харвард ще покрие майчинството. Какви други жертви произтичат от това?
Е, ти може и да не мислиш така, но аз считам сексуалното лишение за жертва.
— Не през цялото време, Ханк. Имам предвид, че съвременните гинеколози твърдят…
— Не ми обяснявай, по дяволите, какво казват докторите… Редно е аз да ти казвам на теб. И не ми разправяй, че си била ентусиазирана, след като се родиха близначките. На практика се наложи да те изнасиля.
— Опитваш се да ми кажеш, че е трябвало да използваме някакви противозачатъчни?
— Ами сега на пазара… има разни хапчета… еновид, оврол.
— Ние сме католици, не си ли спомняш?
— О, скъпа, живеем в двайсети век. Обзалагам се, че дори съпругата на Джон Ф. Кенеди кара на хапчета.
— Да, но точно в тази минута тя е бременна, Ханк.
— Исусе Христе, имаш отговор за всичко, нали?
Изведнъж по бузите на Черил потекоха сълзи.
— Не те разбирам вече, Ханк. Ти богохулстваш през цялото време. Непрекъснато ми крещиш. Мислех си, че се омъжвам за светец, а ти се превръщаш в чудовище.
Не можеше да я гледа как плаче. Прегърна я и ѝ прошепна:
— Извинявай. Трябва да съм преуморен или нещо от този род. Всъщност мисля, че това е чудесно. Може би този път ще имаме момче.
Барни беше залегнал над книгите, когато на вратата отново се почука.
— Е, хайде де — промърмори сърдито той, — не виждате ли табелката
— Хей, Барн, отвори — обади се един глас от другата страна. — Аз съм, твоят изтъкнат колега доктор Ландсман.
Е добре, помисли си Барни, поне Бен не е дошъл тук да търси духовен съвет. (Като си помисля, защо пък не? Той е единственият, който никога не го е правил.)
Барни отвори вратата.
— Бързо, Ландсман, уча за доктор. Какво става?
— Нося ти земетръсна новина от Олимп.
— Каква?
— Купата за не спортсменство…
— Невъзможно — каза Барни и махна с ръка, сякаш да спре полета на ракета. — Нищо вече не е в състояние да ме накара да се върна на онова игрище.
— Успокой се, Ливингстън — весело рече Бенет. — Чуй вестите, които ти нося — той посегна към джоба на сакото си, извади лист хартия и го подаде на развълнувания си приятел. — Предполагам, че едно от тези се намира и в твоята пощенска кутия — тазгодишното състезание е отменено.
— Какво? — сега на лицето на Барни се изписа разочарование. — Защо?
— Ами официалното становище на декана Холмс е, че медицинското обучение изисква твърде много всеотдайност, за да бъдат допустими подобни лекомислени прояви.
— По дяволите. А каква е истината?
— Е добре, моето скромно предположение е, че, от както „Шайстърс“ разполагат с онези двама първокурсници, дето са играли в Ен Би Ей59, а също и с Мак Танка, който е все още във втори курс, оттогава деканът Холмс върви по стъпките на Фалстаф.
Барни кимна.
— „Няма нужда човек да се излага на ненужни рискове.“ Без съмнение състезанията ще бъдат подновени, след като Танка и танкчетата му завършат следването.