Стоеше неподвижно и се опитваше да си спомни какво би направил един истински акушер в ситуация като тази. Той щеше да подготви половите органи. Няколко пъти беше наблюдавала тази процедура, но никога не я беше извършвала сама.
Сега нямаше избор… Лора пое дълбоко дъх и влезе в обляната от по-ярка светлина операционна зала.
Тогава чудото изведнъж се случи. За нейно удивление вече не трепереше. Установи, че крачи спокойно към масата, където краката на Марион бяха хванати с ремъци към стремето за раждане. Коремът ѝ беше покрит със стерилни кърпи и чаршафи. Старшата сестра стоеше близо до малка масичка, върху която грижливо беше подредила хирургическите инструменти.
Лора набързо преговори всички инструкции, които беше запомнила. Преди всичко: не бързай по време на раждането, защото в противен случай може да причиниш сериозни увреждания на майката и детето.
Притисни перинеума, за да се разтегне, и дай възможност на новороденото да разкрие отвора на вагината.
Някъде зад себе си Лора чу как една от сестрите извика:
— Вижте, бебето се показва.
С ледено спокойствие Лора нареди на старшата сестра да приготви спринцовка с десет кубически сантиметра ксилокаин.
Докато чакаше, тя вкара лявата си ръка покрай главата на бебето, за да напипа бедрената кост на Марион. След това с пръст върху половия нерв поиска да ѝ дадат „тромпет“ — метална тръба, която вмъкна навътре, за да насочи двайсетсантиметровата игла. Взе спринцовката в другата си ръка и започна да я напъхва в тръбата, докато усети тъканта на страничната стена на вагината.
После леко издърпа иглата, за да е сигурна, че няма кръв, и най-накрая инжектира аналгетика.
В този момент Марион получи още една мъчителна контракция.
— По дяволите — задъхано рече тя. — Абе това мръсно лекарство не действа!
Лора отговори с тон, който се надяваше да прозвучи окуражително:
— Марион, ксилокаинът започва да действа след две-три минути.
И наистина след по-малко от пет минути всичко беше наред… поне за Марион.
С помощта на чифт прави ножици на Мейо Лора направи седем и половина сантиметров разрез от основата на вагината до ректума, с което се целеше да се разшири „парадният вход“ за бебето.
А Марион не изпита ни най-малка болка.
Въпреки това сега нещата изглеждаха по-малко ясни. Навсякъде се стичаше поток от кръв и слуз. Но ръцете на Лора успяха някак си да открият детето и тя нежно му помогна да излезе. Лицето, брадичката… а после и шията.
Като самолет, включен на автопилот, Лора внимателно завъртя бебето и освободи раменете от тазовия вход на майката.
Полека обърна новороденото, така че да бъде с лицето надолу (всяка секунда трябва да се действа бавно, непрекъснато си напомняше тя). Сега и другото рамо беше свободно. Останалото беше лесна работа. Но, дявол да го вземе, Лора, не бързай. Нека сърцето ти бие, колкото си иска бързо, но бебето изваждай внимателно и постепенно.
Миг по-късно цялото бебе беше в ръцете ѝ. Но щеше да заприлича на бебе едва когато измиеха всичката кръв, слуз, околоплодни води и разни други неща. Исусе Христе, как се хлъзга то. А ако го изпусна? Не, няма, държа го, както трябва — отзад за петите. После някой изплака… или може би изстена? Във всеки случай това беше първият звук на най-новия гост на света.
Лора погледна покритото със секрет същество, което държеше по необходимия начин, като пиле, и после извика:
— Момиче е, Марион, имаш момиче.
Сложи детето върху стомаха на майка му, а сестрите го увиха в топли кърпи. Веднага щом пъпната връв спря да пулсира, Лора я стегна в скоба, а после я отряза и върза.
Точно в този момент в помещението влезе висок прегърбен лекар, облечен в неугледна бяла престилка. Това беше Нико, анестезиологът на тукашната болница.
— Извинявай, Лора. Но нали разбираш, спешно повикване. Да почваме ли шоуто?
— Съжалявам, Нико — каза Лора с непринуденост, идваща от облекчението. — Страхувам се, че шоуто свърши.
— Каква упойка използва?
— Местна.
— Сама ли я направи?
— Не, вълшебната фея ми помогна.
Нико погледна майката, която се занимаваше спокойно с новороденото си, и после отмести очи към Лора.
— Хей, Кастелано, не е лошо.
Лора тръгна към изхода като сомнамбул.
— Чакайте, докторе — чу тя гласа на старшата сестра. — Не забравяйте плацентата.
Лора се върна до масата подобно на автомат, изчака плацентата и заши епизиотомичния разрез с конец от хромирани котешки черва.
Накрая провери общото състояние на Марион. Кървенето беше слабо. Нямаше никакви разкъсвания или увреждания на шийката.
— В ред си, Марион — промълви тя. На което възторжената майка отвърна: