Решен да не дава възможност на Морети да монополизира разговора, Барни продължи като картечница:
— Докато носил врящата тенджера към мивката, той я изтървал, причинявайки си изгаряния от втора степен по ръцете и долните крайници.
— Не разбирам — извини се Морети. — Нищо подобно не ми се е случвало. И какво, по дяволите, правя тук с всички тия паралитици, не знам.
Барни пое дълбоко дъх и продължи:
— Когато е бил приет в спешното отделение, болният е бил объркан и дори не е могъл да си спомни как се е залял с врящата вода.
— Да, всичко ми беше в мъгла — потвърди Морети.
— Бил е приет поради степента на изгарянията и е бил поставен на интравенозна рехидратация. До този момент не е проявил никакви неврологични отклонения. Тази сутрин той качил висока температура, вероятно като вторичен ефект от изгарянията, временно загубил съзнание, мляскал и непрекъснато извивал главата си надясно. Получил, с една дума, тонично коничен гърч, продължил по-малко от минута. Когато, дошли от неврологията, той бил вече съвършено без сили вече от половин час, че и отгоре.
— Момчето не пропусна нищо — обади се гласът от възглавницата, а Барни се направи, че не го чува.
— Какво е първоначалното ви впечатление? — попита професорът.
— Ами — предположи Барни, опитвайки се становището му да прозвучи като нещо, което току-що му е дошло наум, а не като резултат от трескав анализ, — високата температура, която е вдигнал, вероятно е предизвикала гърча. Освен това може би има сепсис вследствие на масивна бактериална инфекция, дошла от изгарянията.
След това, следвайки протокола, Барни изложи своята диференциална диагноза, базирана на сравнение между признаците и симптомите при господин Морети и тези при други болести, с които можеха да бъдат объркани. Освен че можеше да е тумор, някои малформации в строежа на кръвоносните съдове също причиняваха подобни проблеми. Имаше дори и вероятност за мултиилена склероза. Енцефалитът не можеше да бъде изключен, освен ако не бъде направена лумбална пункция.
В този момент се разнесе внезапен рев:
— Няма да стане! На никой няма да дам да боде гръбнака ми с игла. Това му го правиха на един мой приятел и боли ужасно.
Когато отвърна на последния изблик, Барни вече беше преодолял яростта си и бе изпаднал в състояние на трансцендентално спокойствие.
— Ще имаме това предвид, господин Морети.
После отново се обърна към белите престилки.
— Във всеки случай, професоре, както вие непрестанно ни напомняте, самите пристъпи са само признаци, а не болести. Доколкото зная, пациентът няма в семейството си случаи, свързани с пристъпи от този характер, ако не се брои един инцидент, който той спомена в разговора… дядо му паднал от коня и претърпял нещо, което явно е било посттравматични гърчове.
Неврологичният преглед излезе нормален, включително и прегледът на дванайсетте черепно-мозъчни нерва. Изследванията на сетивния и моторния нерв не показаха никакви отклонения. Рефлексите на сухожилията са нормални, а симптомът на Бабински не бе забелязан. Умственото състояние се оказа в рамките на нормалното.
В този момент прикованият към леглото коментатор се развика:
— А на бас за готиния ти задник, че не съм хахо.
— В заключение, сър — каза Барни, усещайки, че от облекчението го деляха само няколко срички, — изглежда, че гърчът на пациента е… идиопатичен.
Идиопатичен — най-полезната дума в медицинския речник. Всеки лекар, който не е в състояние да определи заболяването на пациента, може винаги да използва това ценно прилагателно „идиопатичен“, което е просто дума от гръцки произход (близка до „идиот“) със значение „от неизвестен произход“. С други думи, лекарят казва истината, но не дава на болния да разбере невежеството му.
Професорът кимна:
— Чудесно се представихте, Ливингстън — фамилната анамнеза беше пълна, диференциалните ви диагностични наблюдения — уместни, а документирането — изчерпателно. Поздравявам ви.
— Ей, ами аз? — изрева негодуващият пациент. — Отдайте ми заслуженото и на мен. Искам да кажа, че аз съм този, който разказа тия неща на Барни. Той само ги записа.
Маркс продължи невъзмутимо да говори на студента си:
— Можете ли да ми кажете защо изключихте темпоралната епилепсия?
— Всъщност, сър — Барни започна бясно да рови в мозъка си, — темпоралната епилепсия би била вероятна, ако пациентът страдаше от дежа вю или микропсия — класическите симптоми, които вие свързвате с темпоралната епилепсия.
На което именитият невролог отвърна:
— Хм.
После Маркс се наведе и дълго и внимателно оглежда лицето на Морети. Най-накрая той се обърна към помощниците си: