Барни вдигна ръка да възрази, но тя го възпря.
— Моля те — настоя Естел и изрече думите, които щяха да спрат всякакво разискване. — Така искаше баща ти. Не мисли, че не сме говорили за това.
— Ще внеса същата сума в банката на твое име — каза тя на Уорън. — За да можеш да учиш право, където пожелаеш.
— Но, мамо — каза Уорън тихо, — какво ще остане за теб?
— Ще се справя. Щом завършиш колежа, ще обявя къщата за продан…
По несъзнателен рефлекс братята извикаха в един глас:
— Не!
— Бъдете реалисти, момчета, някой от вас има ли намерение да практикува в Бруклин? — запита тя. — Освен това леля Сийл от години ни изпраща рекламни брошури от Флорида и честно казано, откакто успя да убеди баба ви да се премести там, аз си мислех колко хубаво би било да прекарваме зимите без галоши и чадъри. Знам какво означава това за вас — продължи Естел. — От всеки ъгъл никнат спомени. Но моля ви, повярвайте ми, можем да продадем къщата и да запазим спомените. Те винаги ще ни принадлежат.
— Май си права, мамо — отрони Барни с въздишка на примирение.
Нямаше какво повече да се каже.
В началото Барни не можа напълно да осъзнае, че за първи път в живота си може да прави каквото иска в свободното си време.
Следващото лято, когато Естел отиде да търси апартамент в Маями, братята Ливингстън се записаха на екскурзия с автобус из страната — минаваше се през Големия каньон, парка Йелоустоун, калифорнийските секвоени гори и се завършваше с три дни в Холивуд.
За първи път те общуваха като големи хора. Разказваха си кой за какво мечтае, за идеалната жена, която всеки искаше да срещне.
— Ще ми бъде мъчно — каза полугласно Уорън.
— Какво искаш да кажеш, Уор?
— Искам да кажа, че татко няма да присъства на сватбите ни. Знаеш ли, просто не мога да свикна.
— И аз.
Досега бяха само братя. Но това лято те станаха приятели.
— Какво, по дяволите, правиш тук?
Младоликият Кен Касиди, който отскоро бе повишен в ранг треньор на университетския баскетболен отбор, се слиса съвсем истински, когато видя един призрак от миналото сред непознатите лица на кандидатите за отбора.
— Тук съм за каквото и всички останали, мистър Касиди, сър — каза Барни Ливингстън с обезоръжаваща любезност.
— Откажи се, не ми губи времето.
— Това е Америка, сър. Нали всички са поставени на равна нога?
— Добре — въздъхна той. — Възползвай се от конституционните си права. Излез да стреляш с топката, за да те изстрелям пък аз след това.
В първоначалния рунд Барни беше единственият, който вкара кош.
А по време на играта беше направо неудържим.
Накрая така разпердушини новаците, че дори излъскано-сдържаният треньор се усмихна.
„Какво пък, дявол да го вземе“, помисли си Касиди, ще взема този клоун като петнайсети човек. Поне по време на тренировка ще дава хъс на другите.
Сега, когато се чувстваше богат, Барни се обаждаше на Лора поне една вечер в седмицата.
Тя с нетърпение очакваше месец февруари, когато отборът на Колумбия щеше да дойде в Кеймбридж, за да играе срещу отбора на Харвард.
— Кастелано — предупреди я той, — твоите харвардски сладури ще видят най-гадния баскетболист, който някога се е раждал.
По време на дългото пътуване с автобус от Морнингсайд Хайтс, докато другите от отбора спяха, Барни беше свеж и буден, готов да покаже на всички на какво е способен.
Момчетата от отбора обядваха рано в „Харвард Варсити Клъб“. Оставаше им да убият още четири часа до началото на играта. Но Барни имаше други планове за този промеждутък. Той тръгна колкото можеше по-бързо по ледените улици на Кеймбридж към метростанцията на „Харвард Скуеър“, където хвана влака за „Парк Стрийт“, после хвана трамвай, който го отведе на две спирки от Харвардския медицински институт.
Пристигна с петнайсет минути по-рано пред облицованата с дървена ламперия канцелария на д-р Стантън Уелес, директор на приемната комисия.
Легендата разказва, че в Харвардския медицински институт приемат не само най-добрите, но и най-безстрашните — Барни знаеше това и използва времето да се съсредоточи върху отговорите, които беше подготвил на неизбежния въпрос:
— Защо искате да станете лекар, мистър Ливингстън?
(А) Защото искам да успокоявам и да лекувам страданието по света. Не, прекалено очевидно.
или може би
(Б) Защото вашата изключителна изследователска апаратура ще ми позволи да открия нови лекарства, да прекрача нови граници. Като Джонас Салк, който сложи край на трагедии като тази с Изобел. Не, прекалено претенциозно.
или вероятно
(В) Защото означава гарантирано социално положение. Вярно, но никой няма да го приеме.