Лора зърна група познати лица, харвардски бегълци от другия бряг на реката, и забърза към тях, а Палмър я последва.
Объркан, Барни също зае мястото си в редицата. Когато откри, че наистина го очакват и че дори са му осигурили квартира, изпита леко чувство на облекчение.
В действителност „квартира“ беше прекалено силна дума. Стаята му се оказа килер, украсен в стил, който му напомняше вътрешността на кутия от сирене. Квартирите в гробището сигурно са по-приятни, помисли си той, да не говорим, че са снабдени и с по-меки постели. Но какво можеш да очакваш за три хиляди долара годишно?
От страх да не се задуши Барни остави вратата отворена, докато си разопакова багажа. Както струпваше накуп гащетата си, едно усмихнато лице с клинично изпъкнали очи надникна вътре.
— Първа година ли си? — попита то, когато и останалите му части се появиха.
Барни кимна и подаде ръка.
— Барни Ливингстън, Колумбия.
— Мори Ийстман, Оберлин. Аз съм писател — той дръпна като интелектуалец от лулата, която държеше в лявата си ръка.
— Тогава какво правиш във Вандербилт Хол? — замислено попита Барни.
— О, смятам да стана и лекар, но в Смисъла, в който Кийтс, Рабле, Чехов и сър Артър Конан Дойл са били лекари.
— А аз си мислех, че Кийтс всъщност не е успял да завърши — отбеляза Барни.
— Все пак е работил като асистент-хирург в болницата „Свети Тома“ — очите на Мори заблестяха. — А ти искаш ли да пишеш?
— Само рецепти — отговори Барни: — Публикувал ли си нещо?
— О, един-два разказа в малки списания — ще ти ги мушна някой път под вратата. Но то е нещо като репетиция за първия ГОЛЯМ ХИТ. Няколко издателски къщи в Ню Йорк вече проявиха интерес. Ако се окажеш колоритна личност, ще те сложа вътре.
— Какво ще представлява големият ти хит?
— Дневник на харвардски студент по медицина. Нали се сещаш — болката, вътрешната борба… какво точно чувстваш, когато държиш скалпела в ръка. Милиони читатели се опияняват29 от тайните на медицината.
— Искаш ли да ти кажа още нещо интересно, Мори? Думата „опиянявам“ идва от латинската дума за „член“.
— Стига бе…
— Сериозно! Баща ми беше учител по латински. Идва от fascinum, — i, среден род и означава изображение на мъжки полов член. Струва си да вмъкнеш и това.
— Трябва да ти кажа, Барни, че ти си същински образец за интелектуален финес сред тукашната клоака от научни сноби.
— Благодаря. Ъъ… ще се видим долу на факултетното шери-парти, нали?
— Определено. С особено нетърпение чакам да видя как ще се представят момичетата. Ония от приемната комисия тази година май са се ползвали от услугите на испанската муха. Досега избираха пълни головоднички. Но този път имаме една абсолютна перла. Възбуждам се само като си помисля за нея…
О, по дяволите, каза си Барни, хайде пак отначало.
— Да, мисля, че се казва Лора Кастелано.
— Как? — попита Мори учуден.
„Какво?“ почуди се Барни.
— Говоря за Грети Андерсън. Преди няколко години тя стана Мис Орегон и да ти кажа правичката има страхотно съблазнително тяло,
— Ей, радвам се, че ме предупреди. Я по-добре да взема един душ и да се обръсна, че да… очаровам тая Грети.
— Няма да те изпусна от поглед!
— Бъди нащрек, Мори. Едва тогава ще повярваш на идеята ми, че Кама Сутра всъщност е написана в Бруклин.
Когато писателят най-после си тръгна, Барни стигна до генерално решение: отсега нататък ще държи вратата си затворена.
След като преди десет години взе революционното решение да приема жени за бъдещи лекари, Харвард сега минаваше към нова дръзка стъпка — отдели малка част от онова, което доскоро бе манастир, за да подслони там шепата студентки. Тази част от Вандербилт Хол, известна още и като „Деканата“, се ползваше сред косматите си хикс-игрек хромозомни обитатели с разговорното прозвище „Ерогенната зона“.
Тук Лора Кастелано трябваше да прекара своята първа година.
Докато тя търкаше натрупаната от пътуването мръсотия, в дългото огледало на стената в женската тоалетна се появи грейнало лице.
— Ще ходиш ли на шери-партито? — попита един кадифен глас.
Лора кимна.
— Да, но само за мъничко, имам среща. Освен това не знам защо, но шерито не ми понася.
— Заради съставките — отвърна събеседничката ѝ, — те наистина ти нарушават метаболизма, адски са токсични. От чисто научна гледна точка би трябвало да сервират водка или скоч.
— Трай, коньо, за зелена трева! По тия места химията отстъпва място на икономиката.
Момичето се усмихна и разкри изключително белите си зъби.
— Аз съм Грети Андерсън — каза тя. — Най-уплашената от всички първокурсници.
— Грешиш — в момента говориш с най-уплашената. Името ми е Лора Кастелано.