— Как ще го наречем? — попита Барни своите партньори, когато се отправиха заедно към трупа.
— Какво ще кажете за Леонардо! — предложи Алисън Редмънд. — Анатомичните скици на Да Винчи са не по-лоши от илюстрациите в учебника на Грей, а ги е направил през 1487 г. Всъщност той пръв е използвал щрихи за постигане на триизмерен ефект.
— Добре — съгласи се Барни. — Аз съм съгласен за „Леонардо“. Скиците му наистина са великолепни. А дисекцията вероятно изобщо не е била разрешена по онова време.
— Разбира се, италианският ренесанс е рядко изключение — продължи лекцията си Алисън. — Леонардо всъщност направил дисекция на човешко тяло през 1506 г. вероятно благодарение на приятеля си професор Маркантонио Дела Торе…
— Добре, добре, Алисън — прекъсна я Барни, за да постави турникет на словесния ѝ кръвоизлив. — Вече ни е ясно. Защо не се заловим с основната задача? Кой иска да го резне пръв?
Алисън и Бенет се предложиха в един глас.
— Е, добре, и аз искам — вметна Барни. — Защо тогава не оставим дамата да започне първа?
— Я не ми се прави на кавалер, Ливингстън — отвърна Алисън с неприкрита враждебност. — Аз съм също толкова добра, колкото и всеки мъж, щом съм тук.
— Не се и съмнявам — каза Барни. — В такъв случай ще теглим чоп с клечки.
— Звучи честно — изкоментира Бенет. — Само че кой има клечки?
— Цигарите ми също ще свършат работа — предложи Алисън и извади полупразен пакет „Голоаз“ от джоба си.
— По-добре това, отколкото да ги изпушиш — саркастично изкоментира Барни.
— Тялото ми си е моя грижа — отговори му тя.
— Разбира се, разбира се — полуизвинително каза Барни.
Прекъсна го гласът на професор Лубар.
— Моля обърнете внимание как държа скалпела — беше го сграбчил като лък на виолончело и правеше движение с дланта надолу, което те трябваше да повторят. — Опитайте се да навлезете в кожата под прав ъгъл. Направете го бързо и леко, защото искам да научите пластовете на кожата, подкожната мазнина, фасциите и мускулите по пътя надолу. Така че режете до началото на големия гръден мускул.
Барни, изтеглил печелившата цигара, сграбчи скалпела и се опита да подражава на Лубар възможно най-точно. Тъкмо беше събрал смелост да направи разрез и Алисън попита:
— Искаш ли да погледнеш в учебника, преди да започнеш да режеш?
— Не, благодаря, аз съм бивш спортист. Всички знаем къде са гръдните мускули.
Сега и тримата усещаха напрежението.
— Хайде, Барни — прошепна Бенет с неуверено ободряващ глас, — давай!
Барни се поколеба за секунда. Но бързо осъзна, че много от колегите му са се захванали със задачата. Видя на съседната маса как Ханк Дуайър се прекръсти и бързо заби скалпела. Прииска му се да извърне поглед, но знаеше, че Алисън го гледа съсредоточено.
Той снижи ръката си и прободе сухата като пергамент кожа на Леонардо малко под шията. Беше като да разрежеш хрупкава есенна ябълка.
Нямаше кръв. В известен смисъл така беше по-лесно. Така Леонардо изглеждаше по-малко човек, а по-скоро като восъчна кукла.
— Браво, Барни — прошепна Бенет Ландсман в същото време, когато Алисън по собствена инициатива протегна ръце към гръдния кош и започна да обръща кожата назад с хирургически пинцети и да я защипва.
— Господи — промърмори тя под носа си, — ние сме най-бавната маса в залата: Хайде бе, момчета! Другите там са вече на мускула.
Бенет хвърли поглед надясно и бързо поправи партньорката си:
— Успокой се, Алисън, още са на подмишничната фасция.
— Откъде пък си толкова сигурен? — предизвикателно попита тя, изненадана, сякаш искаше да хване Бенет в някакво предателство — например че е минал материала предварително.
Но отговорът му беше прост — той вдигна анатомичната библия и сладко каза:
— Пише го тук в учебника на д-р Грей, мадам.
Усетил, че трябва да запази мира, Барни благоразумно подаде скалпела и каза:
— Ето, Алисън, ти продължи, ние с Бен ще водим записки.
Тя взе ножа и без да каже дума, започна дисекцията със сръчност и бързина, на които би завидял и опитен хирург.
— Господи, Барни, страхотно вониш.
След три часа анатомите се изнизваха от залата емоционално и физически изтощени.
— Ако трябва да съм честен, Кастелано, и ти не ухаеш на рози.
— Знам. Иска ми се да се мушна за час-два в някоя автоматична перална.
— Добре, че беше миризмата — призна той. — Така ме зашемети, та почти не забелязах, че режа тяло.
Точно тогава вратите на съседната лаборатория се отвориха и друга група студенти се появиха след първото си занятие. Между тях беше и Грети Андерсън.
— Кастелано — прошепна Барни, — ти попита ли я защо не дойде?